Проект разкрива ползата от илюстрованите книги в обучението
На илюстрованите книги често се гледа като на първа стъпка към четенето, но признаването на тяхната полза за децата от всички възрасти и окуражаването им сами да пишат такива книги може да има съществени ползи за детското обучение. Шарлот Хакинг е ръководител „Обучителни програми“ в британската благотворителна организация Centre for Literacy in Primary Education (CLPE), занимаваща се с насърчаване на училищната грамотност в Обединеното кралство. През последните три години организацията развива и осъществява проекта „The Power of Pictures“ („Силата на илюстрациите“), чрез който показва как използването на илюстровани книги влияе върху ангажираността и подобряването на уменията за четене и писане. Цел на проекта е и да се развият успешни партньорства между училищата и авторите на илюстровани книги.
Представяме ви споделения от Хакинг опит за създаването и работата по проекта в блога на професионалния съюз на британските писатели, илюстратори и литературни преводачи „The Society of Authors“.
Хакинг споделя, че винаги се е интересувала от способността на илюстрованите книги да отключат интереса на децата към четенето и дава за пример използването на книгата на Дейвид Маккий “Now Now Bernard” в група от 6-годишни, които имат затруднения с взаимовръзките и дедукцията.
„Забелязах, че тези деца четат книгата от изцяло нова гледна точка, пречупена през техния житейски опит. Едно момче възкликна: „Ах, госпожо, тук дори няма истинско чудовище, нали? Също както когато мама казва на брат ми, че е малко чудовище – всъщност става въпрос за неговото държание!“
Тогава разбрах, че има неизползван потенциал в четенето на илюстровани книги с нов поглед и че те са важна част от преживяването четене и писане за децата от всички възрасти. Споделих мнението си с автора и илюстратор Ед Виър и това доведе до разговор защо илюстрованите книги не се използват от училищата за създаване на общности от читатели и писатели. От този разговор се роди идеята за „Силата на илюстрациите“.
Знаехме, че проектът трябва да включва три важни елемента:
- да се научат учителите и децата колко е важно илюстрациите „да се четат“ внимателно;
- да се изследва връзката между рисуването и писането при създаването на илюстрованите книги и
- да се използват опита и уменията на практикуващите автори/илюстратори, за да се покаже как изглежда автентичния писателски процес.
През 2014 г. с Ед Виър замислихме и осъществихме проект с 12 учители. За нас беше важно партньорството между автора и учителите за изследване и демонстриране как писателските практики могат да бъдат пренесени в днешните класни стаи, така че планирахме и организирахме обучението на базата на идеите и опита на всеки един участник.
Първоначалните проучвания показаха, че учителите са разбрали много за необходимостта да се отдели време за внимателно изучаване на илюстрациите, освен на думите, и как рисуването да се използва като инструмент за планиране и развитие на писането. От обратната връзка също така знаехме, че проектът влияе на детските способности както за четене с разбиране, така и за писане, особено при децата с по-нисък успех и такива, за които английският не е матерен език.
Това доказа нуждата от обучителна програма, която да развие уменията на учителите за внимателно изучаване на илюстровани книги и тяхната употреба в класната стая като стимул за децата да пишат сами. Използвахме тригодишна стипендия от Arts Council England, за да продължим работата с девет други автори-илюстратори и 180 учители. Стипендията ни позволи също така да наемем експерти за двугодишна оценка на програмата.
Всеки двудневен проект включва различен автор/илюстратор. Досега сме работили с редица илюстратори (включително Бенджи Дейвис и Емили Хюз) и въпреки че опитът на всеки писател е различен, успяхме да използваме общи елементи при всички тях, за да обясним на учителите как да четат и пишат илюстровани книги с учениците си.
Работихме с оценителите, за да разширим допълнително знанията на учителите относно „кодовете на илюстрованите книги“, които художниците илюстратори използват, за да предадат смисъл. Използването на висококачествени илюстровани книги с достатъчна задълбоченост, за да могат децата да откликнат на различни нива в зависимост от тяхната възраст и опит, също е от огромно значение.
Оценките от участниците показват промяна в мисленето за смисъла от използването на илюстрованите книги при по-големите деца. Отбелязва се също така и ефектът при различните деца – детето с по-малки обучителни възможности винаги забелязва нещо в илюстрацията, което никой друг не е забелязал и така открива нов пласт съдържание. Това не само предизвиква тяхното собствено възприятие за способностите им като ученици, но и възприятието на останалите хора, включително учителя.
По време на двата дни обучение за учителите се проучва и процеса на създаване на илюстровани книги при всеки автор – използването на думите и илюстрациите за изграждане на образи, изследване на идеи и развиване на сюжетни линии. В края на втория ден учителите вече създават свой собствен герой на илюстрована книга, започват да измислят сюжети чрез скициране и сторибордове и работят с разтвори на ръчно правен книжен модел. Всички процеси показват дейности, които могат да бъдат възпроизведени в класната стая със собствените им ученици.
В помощ на учителите е създадена интернет страница, която съдържа не само текстове и обяснения на обучителните методи, но и видеоклипове с участващите автори/илюстратори, в които те представят себе си и творбите си, четат свой текст, илюстрират някой герой и говорят за творческия си процес. Тези видеоклипове помагат на децата да почувстват автора по-близък. Някои училища са заявили и училищно посещение от автора, за да подпомогнат процеса на обучение.
Учителите вече осъзнават смисъла на това да включат рисуването, когато планират писане и съчиняване, вместо да го превръщат в занимание „след писането“. Рисуването дава на децата време да обмислят и да си представят героите и обкръжаващата среда. Това ги подготвя за писането. Когато стигнат до него, те имат повече идеи и по-добър речников запас, защото са прекарали много време в обмисляне на идеите си. Отново наблюдавахме ефекта върху деца, които са определени от училищата си като нуждаещи се от допълнителна образователна подкрепа. Установихме, че те развиват образите по-пълно след като ги визуализират и нарисуват. Разговорите по масите бяха очарователни и всички деца бяха мотивирани да пишат по-подробно – особено момчетата.
Проектът се разви далеч над първоначалните ни очаквания. Съвместното планиране и воденето на курсовете даде възможност на авторите да видят как техните текстове могат да бъдат развити и използвани в учебна обстановка. Крис Хотън коментира:
„Бях изумен, че моята книга, която се чете за две минути, може да бъде развита в такива интересни уроци, въпроси и упражнения в рамките на цял ден и дори няколко дни или седмици. Не само това – начинът, по който беше представена, така че с малко адаптация същата книга може да служи еднакво добре за развитие на грамотността от най-малките до по-големите класове в основното училище.“
Чрез участието си в курсовете, авторите научиха нови техники на преподаване, които могат да използват при училищни посещения и чрез тях могат директно да ангажират вниманието на децата и да повлияят на процеса на учене. Изследването как да се работи с учители и деца доведе до промяна в мнението на авторите за ролята им при посещенията от „писател, който забавлява“ до „писател, който обучава“.
Като следствие от обучението за „Силата на илюстрацията“, разработено за училищата, авторите споделиха, че сега ще се погрижат да влязат в контакт с учителите преди посещението си, за да обсъдят какво ще е подходящо за текущата работа в клас и какво учителите ще оценят като имащо образователна стойност за децата.
Първоначалният доклад – оценка беше публикуван по-рано тази година. Сега планираме следващия етап от работата – върху специфични групи деца. Целта ни е да покажем, че илюстрованите книги играят важна роля в живота на децата от всички възрасти и че смислените партньорства с тяхните автори и илюстратори са ценни.
Превод и адаптация: Яна Кръстева