Премеждия и приключения със зайчето Питър
На 28 юли се навършиха 151 години от рождението на британската писателка и илюстраторка Биатрикс Потър. Тя е добре познато име за няколко поколения деца, а изображението на немирното зайче със синьо жакетче е лесно разпознаваемо по цял свят. Какъв по-подходящ начин да отбележим рождения ден на неговата създателка, освен с леки заешки стъпки да станем част от патилата на симпатичните дългоушковци?
Луксозното издание „Забавните приключения на Зайчето Питър“ (изд. Труд) е идеално за целта. То включва 4 приказки, в които зайчето със син жакет се появява като главен или второстепенен герой. Вярвам, че повечето от вас вече са чели приказката за малкия Питър, затова няма да се спирам подробно на това, което се случва с него в зеленчуковата градина на мистър Макгрегър. Само ще ви призная, че с нетъпение чакам 6-годишната ми дъщеря да поиска да я прочетем и да слушам нейните коментари за неразумните постъпки на героя.
„Приказка за Бебо Бенджамин“ ни запознава с Питъровия братовчед, който е също толкова вироглаво зайче като него, ако не и повече. След приключението в градината на мистър Макгрегър Питър е по-малко склонен да се върне там, но Бенджамин не му дава възможност да откаже. Градинското плашилото все още носи дрехите и обувките на Питър, който използва случая да си ги вземе и това е началото на премеждията на двамата.
Отново имаме зайчета в беда и в третата „Приказка за Зайчета Каламбичета“. Този път това са децата на порасналия Бенджамин и сестрата на Питър Каламбик. След преяждане с марули зайците заспиват в канавката до градината на Макгрегър и скоро мъниците се оказват в торба напът към тенджерата на мисис Макгрегър. Следва заешка спасителна операция с известна доза хумор на финала.
„Приказка за Лис-Лисан“ излиза на български за първи път и Зайчетата Каламбичета отново са заплашени от изяждане. Този път подлият и неприятен язовец Томи измъква мъниците под носа на дядо им и ги отнася в една от къщите на Лис-Лисан, за да ги изяде на закуска. Бенджамин и Питър самоотвержено опитват да ги спасят. Това става почти невъзможно, когато пристига самият Лис-Лисан. Не губете надежда – той първо трябва да прогони натрапника от дома си.
Не е трудно да разбереш защо историите на Биатрикс Потър за Питър, Бенджамин и останалите животни в английската провинция са толкова обичани и са се превърнали в класика. Хиляди деца лесно се идентифицират с непослушните зайчета, които често отскачат в градината на мистър Макгрегър, при все че им е забранено и там е опасно. За тях е съвсем естествено да загубиш или скъсаш дрехите и обувките си. Кой ли от нас не го е правил поне веднъж? А идеята, че Питър и компания винаги успяват да се измъкнат от кашата, съвсем точно отговаря на детските очаквания, когато са направили пакост.
Със своята склонност към приключения Питър дава израз на присъщите на децата любопитство и желание да изследват света около себе си, дори с цената на риск. В допълнение на забавните сюжети Биатрикс Потър успява да придаде на всяко от животните индивидуалност и характер. Например, Питър е непослушен и изобретателен, Каламбик е решителна зайка, която не цепи басма на свекъра си, язовецът Томи е мърляв и неприятен използвач, а Лис-Лисан е изненадващо несмел и колеблив, когато трябва да прогони язовеца от дома си.
За удоволстие на читателите историите са съпътствани от класическите, нежни, романтични и детайлни илюстрации на самата Биатрикс. Със „Забавните приключения на зайчето Питър“ можете да им се насладите напълно: книгата е голям формат, с луксозна хартия и високо качество на отпечатването. Отличният превод на Александър Шурбанов на първите 3 приказки е добре известният от старото издание на изд. „Отечество“ от 80-те години на миналия век. Личното ми предпочитание обаче е имената на Флопси и Мопси да бяха останала без промяна (Търкул и Каламбик в това издание). „Приказка за Лис-Лисан“ е чудесно преведена от Калина Бахчеванова.
Автор: Лора Филипова