Обичам големите градове заради различните интересни неща, които човек открива непрекъснато докато се разхожда по улиците им – малката метална звезда, която все още стои на върха на стария тухлен комин недалече от дома ми; трите понита, които похапват трева в двора на къща на близката тиха уличка; смелият конник, нарамил четки и кофи с боя, изрисуван върху фасадата на блок; малкият воин от камък, който пази входа на стара кооперация. Обичам и да си избирам по кой от всички мостове ще мина, за да стигна до центъра на града и да гледам влаковете, които тръгват нейде на път. Вероятно затова не е никак учудващо, че „Да сте виждали дракона ми?“ от Стийв Лайт (изд. Артлайн Студиос) се оказа една от първите книжки в новата детска секция на библиотеката ми.
Историята в „Да сте виждали дракона ми?“ се развива в големия и забързан Ню Йорк, където малко момченце търси своя изгубен огнедишащ дракон. То прекосява целия град и попада на различни места – пристанището с неговите ветроходни кораби, парка с хората, разхождащи своите кучета, метрото, улиците, пълни с автомобили. Драконът се крие някъде там и за малките читатели остава предизвикателството да открият неговото скривалище във всяка една от рисунките, докато разгръщат страниците на книжката. А другото предизвикателство ще бъде да броят от 1 до 20 заедно с автора – водни кули, книги, капаци на шахти и още много любопитни предмети. Всички тях или пък други съвсем подобни откриваме лесно всеки ден навсякъде около нас. Рисунките са черно-бели, като само ключовите предмети са боядисани в цветове, за да могат да бъдат лесно преброени.
Стийв Лайт е едновременно автор и илюстратор на книжката, като за рисуването използва писалки – дори има цяла колекция в своето ателие. Във всяка от илюстрациите той е включил разни закачливи детайли, на които също можете да обърнете внимание. Например маймунката, която се опитва да открадне ключовете за клетката от пазача, а на задната корица на книжката седи на покрива на една сграда. Вижда се и любимият му магазин за писалки в същата тази сграда. А долу под земята между тръбите в мазето се крият три мишлета. Убеден съм, че на малките (а и на големите) читатели няма да омръзне скоро да разгръщат страниците на книгата, да откриват нови детайли и да измислят и обсъждат нови неща и истории, свързани с нея. Тя ще ги поощри да правят това всеки ден при разходка в близкия парк и обратно по пътя към дома.
В началото на кариерата си Стийв Лайт е правил рисунки за големи американски компании, но сега има издадени няколко книги за деца. „Да сте виждали дракона ми?“ вече е получила доста литературни награди. Една от тях е „Матикал“ за книги за малки читатели, поощряващи любовта и интереса към математиката. „Да сте виждали дракона ми?“ присъства и в списъка „Ню Йорк чете 365“ с книги за деца в детските градини, съставен от нюйоркския отдел по образование. Авторът е израснал в Ню Джърси и живее в Манхатан, а ателието му е на практика уютен мъничък килер. Ако сте наблюдателни, ще го откриете седнал зад работната му маса на върха на един от небостъргачите в книжката. Пак там е нарисувал и съпругата си, която гледа към улиците на града от мъничък балкон. Както той споделя, в град като Ню Йорк балконите са лукс и той все още си няма, но не губи надеждата някой ден все пак да се сдобие с такъв 
.
Надявам се, че скоро ще видим издадени на български и някои от другите творби на Стийв Лайт, а дотогава мога да ви пожелая приятно търсене на дракона и много незабравими и шарени разходки в есенния град, където на близката улица се крият хиляди любопитни и цветни неща.
Автор: Владимир Аргиров
