Пътешествие в страната на дърветата

Фууиит, Воорт, Мооуут, Уоофоойуу.

Не сте ги чували тези имена? Глупости! Помислете пак!

Вчера реших да прескоча набързо до една страна. Страна, през която всички сме минавали „транзит”, но не винаги й обръщаме голямо внимание. Страна, в която привидно всичко изглежда здраво стъпило, т.е. вкоренило се в земята, а в действителност…

За страната на дърветата говоря. И за пътешествието на едно малко и леко скучаещо момченце в нея, описана в книжката на Жан-Мари Гюстав льо Клезио.

Не очаквайте да прочетете многотомни истории за пирати, грабливи птици или диви животни. По-скоро се потопете в прохладната зеленина на дървесния мъх, погледнете очи в очи(!) вековните дървета и ги опитомете. Точно така!

А после, когато сте разбрали от Хихуит („малко човече” на дървесния език) за какво си говорят дърветата и защо е хубаво да ги разбираме, потанцувайте с младата фиданка и до нови срещи 🙂