Невидимата нишка, която ни свързва
Според мнозина човек е винаги сам. В известен смисъл това е вярно, ала едно от най-основополагащите убеждения за децата е, че по всяко време има някого, на когото да разчитат. Докато най-мъничките са все покрай нас физически, то по-големите ходят на училище, занимания по интереси или просто навън с приятели. Дори и в тези моменти обаче (а може би именно в тях) те се нуждаят от нашето безмълвно присъствие и насърчение.
Обичта не е нещо, което да опаковаме в кутия и изпратим по пощата. Но има много други начини тя да стигне до близките ни хора. Именно за това разказва Патрис Карст в книгата си „Невидимата нишка“ (изд. „Ера“). Последващите „Невидимата каишка“ и „Невидимата раница“, отново илюстрирани от Джоан Лю Фрийтхоф, са по-подходящи за конкретни ситуации и обобщено пресъздават идеята на първоиздадената си посестрима.
Близнаците Лиза и Джеръми спят спокойно, когато гръмотевиците ги събуждат и стряскат. Двамата изтичват бързо при майка си, която ги утешава с думите, че е винаги с тях, даже когато не е в стаята. Но как е възможно това?
„Когато хората се обичат, тях винаги ги свързва една много специална Нишка на обичта им. (…) Дори да не я виждаш с очите си, можеш да я почувстваш със сърцето си и знаеш, че тя винаги те свързва с всички, които обичаш.“
Така Лиза и Джеръми разбират, че винаги носят скъпите хора в сърцата си, а по този начин и тяхната обич. С изненада осъзнават, че Нишката ги свързва с роднини, с приятели от близо и далеч, с домашни любимци (дори и с тези, които вече не са сред живите). Затова не е страшно, ако за няколко часа мама не е с тях в училище, не е беда и ако не се видят с приятелче седмица или две, ако баба замине на пътешествие – мислите и топлите чувства пак така силно струят през невидимата Нишка. А най-удивителното е, че тя не се накъсва, ако се ядосат и разсърдят, ако поискат да са за малко сами.
В „Невидимата каишка“ фокусът е върху специалната връзка между децата и техните домашни любимци. Уви, на почти всяко дете се случва да изгуби обично животинче. Това обаче не значи, че то изчезва завинаги, защото стопаните още го помнят и носят в мислите си.
„Невидимата раница“ пък обръща внимание на моментите на вътрешна неувереност и какво може да се направи, за да се справим с тях. Всеки може толкова, на колкото е убеден, че е способен, а с една чудна раница, събираща всичко необходимо за трудните изпитания, е още по-лесно!
Историята зад „Невидимата нишка“ е наглед прозаична. Синът на Патрик Карст, Илайджа, преживява силна тъга при ежедневната раздяла с мама пред детската градина. Приказката за невидимата нишка успява да го успокои и да улесни адаптацията му. Същото се случва и с други деца в градината, затова Карст решава да издаде кратката история. Трите книги могат да бъдат полезни и да окажат подкрепа в множество ситуации, например:
- започване на детска градина или първи клас („Невидимата нишка“, „Невидимата раница“);
- смяна на училище („Невидимата раница“);
- раздяла с близък човек по различен повод, включително продължителен престой в болница („Невидимата нишка“);
- развод на родителите и оставане на детето при единия от тях („Невидимата нишка“);
- загуба на близък човек („Невидимата нишка“) или домашен любимец („Невидимата нишка“, „Невидимата каишка“);
- моменти на неувереност преди изява, представление или запознанство с нови другарчета („Невидимата раница“).
В крайна сметка, след като всеки от нас е свързан с близки и приятели, а те също са свързани с техни приятели и познати, не се ли оказваме всички преплетени в едно? Можем да кажем с увереност, че човек понякога е сам, но почти винаги е част от общност. Нужно е само да помни, че има нишки, по които да стигне до всички скъпи на сърцето му.
