Неочаквано приятелство с питбул – Терие (р)!
Откривам една странна закономерност в книгите от скандинавски автори: винаги започват привидно спокойно, по някое време се развихрят и разбиват сърцето ти на парчета, а в края те оставят без дъх и с куп размишления за нещата от живота. А, да, и винаги засягат дълбоко житейски теми, които по-лицемерните родители крият, но в крайна сметка животът рано или късно ни среща с тях.
Такава книга е и „Питбул – Терие в атака“ (изд. ЕМАС) на норвежеца Ендре Люн Ериксен. Започва привидно спокойно с новината за новия ученик в класа на Им. И какво толкова, ще си речете? Новият – Терие – се оказва дебел като състезател по сумо, с агресивен нрав и питбул-териер у дома. На всичкото отгоре Им трябва да седи до него в клас.
Курт и Рогер, приятелите на Им, решават да набият Терие, но задачата не е никак лесна. Пионка в замислите им е главният герой, който не само е дребничък, не само обича да си играе с конструктори (защо на седмокласниците да не е позволено?), но и се съобразява със състоянието на майка си, обзета от паническа тревожност. Проблемът на Им обаче не е майка му, дори не е и необходимостта да си намери гадже и да стане нормален, а всъщност е липсата на съмишленик, на истински приятел в живота.
Покрай завземането и освобождаването на бункера на Им, покрай терора над Терие, покрай използваческите намерения на Курт и Рогер и покрай твърдоглавството на един чудак, героят на Ериксен преживява по интересен начин съзряването си. В един момент ще се уловите, че се смеете с глас на походката тип „съблазнител“ на момчетата; в следващия момент авторът ще ви зашлеви с голата истина за реалността…
Честно казано, „Питбул – Терие в атака“ е книга, която трудно може да бъде разказана. Тя е събрала в себе си всичко, което един младеж може да срещне по пътя си към превръщането в мъж. И бягството от дома, и опитите да бъдеш „нормален“ съгласно измислените момчешки стандарти, и проблемните родители – четивото провокира прекалено много въпроси, които могат да намерят своя отговор чрез индивидуалния прочит на всеки отделен читател. Вярвам, че дълго ще се смеете на ситуациите, в които героите изпадат и същевременно ще се замислите или ще си припомните какво преживяват юношите понякога.
Автор: Вал Стоева