Децата с увреждания в България са скрити. Знаем, че ги има, но рядко ги виждаме. Това, от една страна, се дължи на общата неосведоменост и страх от непознатото, но и на простия факт, че улиците, тротоарите и градския ни транспорт по правило не са пригодени за деца в инвалидни колички, например. Така те и майките им остават изолирани в тесните си светове, в които допускат крайно малко посетители.
А децата могат да разбират лесно и да намират общ език почти с всекиго. С „Мартино на колела“ изд. „Carrot” преиздава топлата и кротка история на Анализа Рабити, този път с твърди корици. Заедно ви приканват да се запознаете с малкия Мартино, който дава глас на тишината.
Какво ще откриете в книгата?
В класа на Ема идва ново момченце – Мартино. То е особено дете, което се придвижва на стол с колела и не говори. Обича да си стои и да слуша песни. Понякога дори започва да крещи и да удря, като хвърля в недоумение съучениците си. Ема пък обича да разказва истории, само че невинаги другите я слушат.
Един ден Ема открива, че Мартино не само е чудесен слушател, но и искрено харесва историите й. Така момиченцето започва всеки ден да измисля приказки и да ги споделя с новото си другарче, докато най-неочаквано то я възнаграждава с топла и уютна прегръдка.
Постепенно Ема открива път към света на Мартино и започва да разбира как да се справя в моментите, в които той е разстроен. А най-изненадващо, другите деца от класа също започват да пристъпват в тишината.
Прочит под лупа
„Мартино на колела“ е двуезична книга, написана с малко, но внимателно подбрани думи. Умерени, спокойни, меки думи, които подсказват търпението, необходимо на всички, когато общуват с деца с увреждания.
Близостта до такава деца не е лесна, особено в наситените емоционални моменти. Има обаче особени пространства, в които срещата с тези малчугани е естествена и лека. Обичайно това са тихи пространства, лишени от резки движения и бурни слова, но отворени към съзерцание и споделяне. А истината е, че всяко дете има нужда от такива мигове.
Илюстрациите на Соня Мария Луче Посентини са гальовни и ефирни, едновременно нежни и загатващи за нещо скрито, което предстои да бъде видяно и опознато.
Идеи за разговор
- Как Ема и Мартино стават приятели?
- Защо е важно да слушаме някого? Какво означава някой наистина да слуша?
- Свикнали сме да възприемаме общуването като поредица от послания, облечени в думи. Но само посредством езика ли общуваме? Какви други начини има?
- Какво според вас би било нужно на дете като Мартино, за да се чувства добре?
- Опитайте да изразите нещо, което чувствате или мислите, без думи. Можете да използвате жестове, поглед, прегръдка или различни движения.
- Познавате ли деца като Мартино? Притеснявате ли се от тях?
Макар различията ни действително да водят до отчуждение и предпазливост, е хубаво да се замислим и за това, че те всъщност се влияят от нагласите ни. А те, от своя страна, се влияят от нас.
