„Малки мъже“ в контекста на съвремието
Днес се навършват 190 години от рождението на Луиза Мей Олкът, позната у нас най-вече с класиките „Малки жени“ и „Добри съпруги“. Не толкова популярното им продължение, „Малки мъже“, можете да намерите с логото на издателствата „Пан“ (с превода на Правда Игнатова) и „Сиела“ (с превода на Росица Тодорова). Това заглавие е част от рубриката „Времевърт“, с която ви връщаме назад във времето – към книгите от нашето детство, заслужаващи да бъдат показани и на днешните деца.
За „Малки мъже“ самата писателка казва, че „…няма конкретен план за тази история, освен да опише няколко сцени от живота в Плъмфийлд за забавление на някои малки приятели…“. И наистина е така – първата си книга от поредицата Олкът създава, опирайки се до голяма степен на собствените си спомени и преживявания с живота с три сестри. В настоящата това сякаш липсва, вероятно защото авторката няма опит с момчета, нито с ръководене на училище. Но въпреки, че „Малки мъже“ е по-скоро сбор от различни случки, героите се добре описани и развити, а част от тях претърпяват и вътрешен катарзис, променящ начина, по който гледат на света.
Спорно е доколко книгата е способна да грабне вниманието на съвременните младежи. Големият обем е първата пречка, но по-важната такава е разминаването на езика и нравите със сегашните такива. „Малки мъже“ е нравоучителна творба, оповаваща се на вярата в Бог. Нека обаче това не заблуждава – момчетата извършват истински лудории, немислими за нашите деца. Те са свободни да бъдат палави, да припечелват сами парите си, да се грижат за свои любимци и за собствени градини. Свободата им идва и с повече отговорности – момчетата се учат да спазват редица правила и да усвоят доброто поведение.
„Чичо му го готви за колеж, а леля му – за щастлив дом с негово собствено семейство, като старателно възпитава у момчето добри маниери, любов към децата, уважение към жените – млади и стари, – както и желание да е полезен вкъщи.“
Доколко описаните ситуации в книгата са реалистични е трудно да се каже. Животът, нормите и отношенията между хората са твърде различни. Моето лично усещане е, че децата са представени далеч по-податливи на възпитание и влияние, отколкото са. А възрастните – много по-меки, търпеливи, мъдри и способни да овладеят всяка ситуация. Разбира се, това може да се дължи просто на промяната в социален и културен план. Самият Бронсън Олкът (бащата на Луиза) прилага изключително различни от утвърдените образователни модели. Той разкрива свое начално училище, в което прилага методите си, но то претърпява провал. Трябва да се спомене, че Плъмфийлд е далеч по-успешно училище, отколкото кое да е от реалните образователни начинания на Бронсън Олкът.
В „Малки мъже“ обаче могат да се видят и схващания, близки до съвременните. На децата в Плъмфийлд се гледа с уважение и обич, физическото посегателство над тях е немислимо. Основни „инструменти“ на възпитание са разбирането, приемането и личният пример. Възрастните в книгата смятат, че желанията, очакванията и надеждите на децата са също толкова значими, колкото и техните собствени. Мисля, че това е един добър коректив и за нас като родители.
„Латински, гръцки и математика – всичко това е много полезно, но според професор Баер, самопознанието, самопомощта и самоконтролът са много по-важни и той ги преподаваше сериозно.“
В знак на уважение към писателката и жената Луиза Мей Олкът предлагам по-дълбоко запознаване с живота й. Вярвам, че следващите факти ще ви се сторят също толкова интересни, колкото и на мен.
- В началото Луиза Мей Олкът не желае да напише „Малки жени“. Самата тя казва, че никога не е харесвала особено много момичетата и не е имала кой знае колко приятелки. Най-близките й познанства с момичешката природа са отношенията със сестрита й Анна, Елизабет и Мей. Затова, когато е помолена от издател да напише „момичешка история“, Олкът не е впечатлена, но не може да откаже на паричното възнаграждение.
- Тя пише и зловещи и сензационни истории. Също като Джо Марч, Луиза Олкът подпомага финансово семейството с издаване на готически „разкази за кръв и гръмотевици“, както ги нарича тя самата. Те носят смущаващи по онова време заглавия като „Страстта и наказанието на Паулина“, „Дълго фатално любовно преследване“ и др. Олкът публикува противоречивите си произведения под псевдонима А. М. Барнард.
- Вероятно Луиза М. Олкът намира някакво удоволствие в написването на „Малки жени“, тъй като завършва първата част на книгата за по-малко от три месеца! Макар у нас „Малки жени“ и „Добри съпруги“ все още да имат статута на отделни заглавия, на Запад двете книги са обединени и се издават като една.
- Писателката е сред първите американски суфражетки. Тя е първата жена, която се регистрира да гласува в Конкорд, когато жените получават избирателни права в Масачузетс през 1879 г. Възгледите й намират отражение в женските образи в книгите й, където силните млади жени искат повече от това да бъдат омъжени и да родят деца.
- Не е посещавала стандартно училище. Тя никога не получава официално образование, а наместо това уроците й се водят от баща й. Луиза Олкът израства волна като момче, попивайки света, за ужас на баща си. Тя обича да тича и дори се шегува, че трябва да е била елен или кон в някой предишен живот.
- Луиза има много известни приятели. Макар семейството й да живее изключително бедно и ограничено, личности като Натаниел Хоторн, Хенри Дейвид Торо и Ралф Емерсън са чести гости в дома на семейство Олкът. Благодарение на това, писателката има достъп до ценен интелектуален опит. Несъмнено тя научава много от своите успешни и високо образовани приятели.
- Тя така и не се омъжва. Макар да няма свои деца, Луиза Олкът се грижи 9 години за дъщеричката на най-малката си сестра Мей (прототип на Ейми в „Малки жени“), която е художник и среща съпруга си в Европа. Мей умира около година след раждането на детето си. Луиза получава съгласието на бащата да поеме грижата за малкото момиченце и го осиновява, когато то е на 2 г. То носи същото име като леля си, затова тя му измисля галеното „Лулу“.
- Писателката страда от натравяне с живак. По време на Гражданската война Луиза се разболява от пневмония или тиф. Лекувана е с типичния за времето Каломел, съдържащ токсични дози живак, за който се е смятало, че притежава пречистващи организма свойства. В резултат на това тя развива автоимунно заболяване (вероятно лупус), страда от хронични болки, вертиго и има епизоди на халюциниране. Тези симптоми не я напускат до края на живота й, заради което й е предписан опиум. В последствие Олкът се пристрастява към опиума като лек за сериозното й състояние.
- Понякога се преструва на своя собствена прислужница, за да заблуди почитателите си. „Малки жени“ пожънва моментален успех. Почитатели на историята се стичат в Конкорд, за да видят къде е израснала авторката й. Стотици непознати посещават дома й с надеждата да я видят. Олкът обаче се чувства притисната от огромното внимание, затова се преструва на слугиня, когато отваря вратата, с надеждата да отпрати почитателите.
- Луиза Олкът е страстен НЕпочитател на „Приключенията на Хъкълбери Фин“. След като прочита бележитата творба на Марк Твен, писателката написва остро ревю и дори прави всичко възможно книгата да бъде забранена и премахната от библиотеката в Конкорд. Олкът смята, че книгата е твърде неморална и дава лош пример на момчетата. Марк Твен, от своя страна, е доволен от бурната обществена реакция на своята колежка в занаята. Той смята, че тя само ще засили успеха на творбата му и ще спомогне да се продава повече.
- Много жени са вдъхновени от Джо Марч в творчеството си. Джо Марч, открояващата се сестра сред квартета в „Малки жени“, е една от най-емблематичните и влиятелни женски фигури в литературата. Различни писателки и творци споделят, че именно образът на Джо е послужил като пример и насърчение в работата им. Сред тях са Урсула ле Гуин и Пати Смит.
Вземете книгите на Луиза Мей Олът с код DK19 от
Ozone.bg или Booklover.bg.
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.