Луис Карол: Искрено и фантасмагорично

„Чарлз Доджсън е надарен с математическа мисъл, прозорлив ум, невероятна фантазия и писателски талант. С други думи – съществуват всички условия да бъде самотен и нещастен.”*. Ако приемем обаче, че четенето на книгите им радва писателите, то Луис Карол, както е известен Доджсън по света, е един щастлив и добре придружен човек. Поредно доказателство за това е преиздаването на неговата „Фантасмагория“ – нелека задача, с която се нагърбва младото варненско издателство „PiBooks“.

Главно действащо лице в поемата е един не толкова страшен, колкото чудат призрак. Веднъж изпратен в къщата на стареца Тибетс, на призрака не му остава нищо друго, освен да всява страх. Страховсяващите му умения обаче не успяват да трогнат самотния мъж и клетият дух е принуден да смени подхода. Вместо да плаши, той решава да разкаже малко повече за своя безплътен свят.

Но „Фантасмагория“ не е само история за бита на привиденията. Тя е и остра сатира на политиката, историята, образованието и човешките взаимоотношения такива, каквито ги е „заснело“ зоркото око на автора. Книгата е пълна с намигвания към реално съществували личности – препратки, които ще поизпотят и най-запалените читатели. Заемка е дори заглавието й, вдъхновено от едноименното шоу на ужасите на белгийския маг Етиен-Гаспар Робъртсън.

Подвигът да преведе „Фантасмагория“ извършва Теменуга Маринова. Сложният математически модел в основата на седемте песни, многозначността на използваните от Карол думи, склонността му да измисля свои –

всичко това обръща превеждането в преизмисляне и пренапасване на значения.

Не е случайно, че това е втори опит на Маринова да предаде текста на български – след близо четвърт век отлежаване, поемата живее нов живот в изданието на „PiBooks“. Консултант по превода е поетът Юрий Лучев, редакторската част е поверена на Кети Илиева. Общата им версия изобилства от хитри думотворения – осакотен (се чувстваш, когато се нацедиш във възтясно сако), сконтузващ (е причинилият болезнено неудобство), призрително (гледа призракът със синя кръв).

Забележителен е и другият превод на „Фантасмагория“ – на езика на образите. В интервю за „Artvarnanet“ илюстраторката Теменуга Станчева споделя: „Викторианската епоха винаги ме е привличала с нейната динамика и парадоксалност, това странно съжителство на небивал научен и технически прогрес с окултизъм, на просперитет с мизерия, на строг викториански морал с всеобщо лицемерие. A срещата ми с „Фантасмагория” на Луис Карол се оказа чудесна възможност да работя в любимия си жанр – гротеската.“ Любовта към жанра и наслаждаването на текста прозира във всяка от 14-те картини на Станчева – макар и черно-бели, те внасят много цвят в текста със своите ярки герои и закачливи сцени.

Едно книжле като носна кърпа едва ли побира кой знае какво…но ето че от него изпадат носовката, Газовата аристокрация и Комитетът по обитаване, таксономията на призраците и Кошмаркмет, който охранява преялите и им пречи да потънат в сън. С приспиване в стомаха. А колко много са объркващите и недоловимите почти детайли! Почти се чувам да възкликвам:

„Тоз тесен прозорец сякаш е правен,

за да пропуска тъмното вкъщи”.

Подвеждащо тънка, „Фантасмагория“ ни дава доста поводи за смут. Но и хиляди шансове да тренираме логическото си мислене, да разширяваме хоризонтите си и да играем с езика – все неща, необходими ни на всяка възраст.

– – –

*Цитатът е от предговора към обсъжданото издание.

Вземете книгата с код DK19 от Ozone.bg.

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.