Как можем да намерим успешно дарители за училищните и обществените библиотеки? Има ли изисквания? Кои са най-срещаните трудности? Статията прави преглед на съществуващи практики и дава насоки за развитие на библиотечните колекции с помощта на местната общност.
Има различни видове библиотечни кътове. Част от тях заемат по няколко лавици – като в обучителните центрове, кооперативи и занимални, други заемат цяла стая – като в много училища и читалища. Едни предполагат четене на място, втори разрешават заемането на книги за дома. Независимо от големината и начина си на функциониране, библиотечният кът е началото на пътя на учене през целия живот за много деца.
Водени от това разбиране, екипите на читалища, училища и кооперативи се ангажират със създаването на нови и дообзавеждането на вече съществуващи библиотеки със собствени сили. Защо това начинание е толкова значимо и какви могат да бъдат подводните камъни при реализирането му?
Липсата на адекватно финансиране за библиотечния фонд на училища и читалища е тъжната действителност у нас.
Както оборудването на библиотека, удовлетворяваща нуждите на малките читатели, така и поддържането и осъвременяването й изискват бюджет, който обикновено надхвърля стойността на перото “канцеларски материали” в бюджета на училището или не влиза в целите на настоятелството на читалищата.
За да компенсират недостига на средства, немалко ръководители на учебни заведения, детски центрове и читалища решават да поемат нещата в свои ръце и да се обърнат към съмишленици, споделящи визията за четенето като ценност. Мотивите на това действие са благородни:
- Увеличаване броя на читателите. Наличието на книги, съобразени с възрастта, интересите и потребностите на читателите, е лукс за много библиотеки. Добре заредените библиотеки от своя страна създават предпоставки за повече четене.
- Подобряване разнообразието и качеството на читателското преживяване. Разнообразието от книги води до по-богата читателска, а и обща култура на библиотечните ползватели, повишава вероятността те да открият книги на интересни за тях теми.
Деликатният момент настъпва, когато “защо” се преобразува в “как”.
1. Отправят национален призив за дарения на книги
Макар да имат своите безспорни предимства като достигането до широк кръг от хора, кампаниите за набиране на книги нерядко не дават очаквания резултат именно поради отсъствието на фокус. В случай че не зададат критерии за даренията (отлично или много добро състояние/без технически издания/книги, издадени в последните 10 години и др.) приемащите книжните пратки рискуват да се озоват с няколко десетки кашона морално остарели детски издания, стихосбирки за пионери и партизани и помагала по шев и кройка от средата на миналия век. Понякога библиотекарите се боят да заявят, че определен тип книги не са подходящи за техните цели, за да не отблъснат и без това малкото си на брой дарители. Равносметката от акция, протекла по този начин, не е обнадеждаваща.
Друг недостатък на дарителските кампании е, че книгите, които пристигат при заявителя си, пътуват към него от всички краища на страната. Освен логистично предизвикателство за библиотекаря, посрещането на колети от цялата страна донякъде ощетява членовете на местната общност. В някои случаи те дори не знаят за инициативата и често не участват в процеса по обновяване на фонда на библиотеката, защото никой не се е обърнал с призив към тях. Резултатът? Те не са мотивирани да посещават и ценят местната библиотека дори след набавянето на нови издания.
2. Отправят молба към издателства да предоставят безвъзмездно свои книги
Когато е доброволно извършен акт, даряването на книги от издателствата е жест на уважение, готовност за сътрудничество и подкрепа. Честите дарения обаче са финансово обременителни – те предполагат издателството да коригира своите разчети и да пренебрегне времето, старанието и ресурсите, вложени в издаването на книгите си.
Молбата за дарение изправя издателите пред моралната дилема дали да дарят на конкретния библиотечен кът и ако да, защо тъкмо на него. Тя създава очакването, че след първото дарение ще последва второ (за същия или различен адресат), което не следва да бъде предполагано и изисквано. А и даряването на книги означава даряване на основния продукт на съответния издател. Никой не моли хлебарите да даряват хляба си безвъзмездно, но от издателите се очаква да го правят непрестанно.
Както става ясно, организирането на национални кампании за набиране на книги и свързването с издателства с цел дарителство не са най-подходящите начини за учредяване и обновяване на един библиотечен кът.
Кои са алтернативните действия, които може да предприеме библиотекарят?
- Допитване до местната общност
Звучи парадоксално, но стесняването на обхвата на дарителските инициативи до местната общност има по-добър дългосрочен ефект от търсенето на дарения от цялата страна. Ангажирането на хората, които в най-голяма степен ще се възползват от услугите на библиотеката, води до повишаване на нейната разпознаваемост и ценност като място за общуване и култура.
Отделянето на време за определяне на целевата група от потребители често се отплаща пребогато. Това може да са жителите на населеното място, в което (ще) се намира библиотечният кът или учениците, техните преподаватели и родители, когато библиотеката е към училище или детска градина.
Ако библиотеката има канал за връзка с последователите си (напр. Фейсбук група), директната комуникация със заинтересованите лица става още по-лесна.
- Повишаване обществения интерес към библиотеката
Привличането на повече деца в библиотеката е в пряка връзка с по-добрата информираност на потенциалната аудитория. Голям принос за това биха имали тематичните събития – съвместни книжни пикници, четения, чествания, срещи с автори, прожекции – провеждани от читалището/училището/кооператива.
За насърчителите на детското четене подкрепящата общност е всичко. Тя им показва, че не са сами и че стореното от тях има значение, изпробва и доразвива техните идеи, обменя с тях ресурси и впечатления. Грижата за нея трябва да бъде приоритет, а един от начините за засвидетелстване на грижа е инициирането на мероприятия, които са полезни и приятни за съответната общност.
- Организиране на благотворителен базар
Сред най-ефективните начини за зареждането на един споделен библиотечен кът е организирането на благотворителен базар. Най-естествено е главна роля в него да играят децата, които ще заемат събраните книги, и техните родители.
Домашно направени сладкиши, ръчно изработени предмети – продуктите, предлагани на базара, могат да бъдат най-разнообразни, а процесът по приготвянето и продажбата им ще накара малките читатели да се почувстват съпричастни с изграждането на библиотечния кът.
Отчетността след приключване на събитието е от първостепенно значение – да видят, че сумата от техния базар е била инвестирана в нови книги, че с действията си са успели да допринесат за случването на нещо хубаво и ценно, носи положителни емоции както на децата, така и на възрастните.
Всички вярваме, че децата ни заслужават най-доброто. Осигуряването на достъп до подходящи книги е сред най-смислените дейности с положителен ефект за цялото общество в дългосрочен план. Искрено се надяваме, че тази статия ще помогне на хората, които свързват книгите и техните читатели, да (до)изградят мечтания библиотечен кът или училищната библиотека – кът за фантазия, любознателност и мъдрост.
