Кралство Заувари – билет обратно към детството
Любивое Ршумович, по-известен в родната си Сърбия като Ршум, е сред най-награждаваните писатели в съседната ни страна. Роден през 1939 г., той написва над 85 книги за деца, поезия и проза. Дълги години работи като редактор на детската програма на Радио „Белград“, а после преминава в телевизия „Белград“ и поставя над 600 предавания за деца.
Една от последните му книги, „Кралство Заувари“, излиза на български език с логото на изд. „ЕМАС„. Тя съдържа автобиографични елементи и е своеобразен билет към детството.
Баща, посветен на ботаниката учен, тръгва с тримата си синове от Белград към родния си Златибор. Пътешествието нарича „Авантюрата“ и решава, че ще изследват всичко по пътя си. Децата му са на различна възраст и с различни интереси. 11-годишният Марко има силна ръка, лесно се ядосва на братята си, но е разсъдлив. Милан е на 8 години и обича да рисува. 3-годишният Никола обожава братята си, а като най-малък често получава всичко, което поиска.
За да поемат на пътешествие с колата, най-напред четиримата си измислят псевдоними или авантюристични имена. Марко е Комар, Милан се превръща в Кими, а Никола…
„- Не искам Ник! Аз ще се казвам Цар – реагира сърдито той.
– Цар не е име, а професия – обясни му Комар.
– На мен дядо ми вика: „Где си, бе, Царю“, нищо че професията ми е внук.
– Твоята професия не е внук, ти нямаш професия, ти си непрофесионален.
– Не е вярно, професионален съм.
– Нека се казва Цар – намесих се аз, за да прекратя сблъсъка на мнения.“
Четиримата пътуват бавно, като се спират из интересни, важни за сърбите и малко познати за децата им места. Бащата (с кодово име Чарли) разказва за ползите от копривата и глухарчетата, за изкуството, за писатели и поети, уж между другото, когато му се удаде случай. Като всеки примерен родител, той не пропуска да налее знания на децата си; децата пък улавят всеки негов опит и го критикуват – къде явно, къде в своите пътешественически дневници.
Пътят на авантюристите ги отвежда до царевични ниви край пътя, до малки ресторантчета и паметници на национални герои. Среща ги със спортисти и скулптори, с писатели и с телевизионни водещи. Всички те са реално съществуващи личности, а интересно поднесените им истории помагат на читателя да развие общата си култура.
Докато пътуват и спират тук-там, синовете и бащата попадат в ситуации, характерни за всяко семейство – дрязги между децата, трудности при вземането на решения. Бащата анализира внимателно ситуациите и подпомага разрешаването им спокойно и разсъдливо, като по учебник. Оставени да намерят изход от конфликтите, синовете му се учат да се поставят в обувките на другия, а читателят се учи от тях.
Пътешествието в Авантюрата разкрива много от красотата на природата, скътана в малките градчета и селца. Макар сюжетът да се развива в съседна Сърбия, българският читател лесно може да открие такива местенца и у нас, където ябълките растат по дърветата, децата тичат на воля по поляните, а на село водата се точи от помпа и се отглеждат истински козички и магаренца.
Пътешествениците се сблъскват и с неприятни ситуации – с дрогиран младеж в крайпътно заведение; с куче, блъснато на пътя (живо, за щастие!) и с младеж без един крак. Тези срещи провокират сериозни размишления у децата, при които бащата е само страничен наблюдател, готов да се намеси. Любопитни са реакциите на самите хора, изправени пред изпитания – младежът инвалид е с отлично чувство за хумор и не се притеснява да прави планове за бъдещето си, когато ще има протеза, а годеницата му ще е завършила университет. Интересно е и сравнението от страна на децата на дрогата с Бабарога (Баба Яга):
„- Но дрога е най-страшната Бабарога! – сериозно каза Комар.
– Разкажи ми… – помоли го Цар.
– Тя е страшно умела, може да се превърне в каквото поискаш… Най-често става бял прах…“
„Кралство Заувари“ е книга, пълна с интересни преживявания, които могат да се случат на всеки. Пътешествията разтягат границите на познанията ни, понякога ни изправят и пред неочаквани, необясними или неприемливи за възприятията и възпитанието ни ситуации. За да е подготвен да реагира адекватно, човек трябва да преминава през различни сюжети с помощта на книги като тази.
Любивое Ршумович пише с чувство за хумор. Честно, но деликатно. Автобиографичната книга поднася на децата поглед към детството от друг ъгъл, от гледната точка на родителя, който също е бил дете и е правил същите пакости, каквито правят синовете му. Макар действието в романа да се развива от гледната точка на бащата, това не превръща книгата в издание за възрастни. Подобен подход успява да представи различията във възгледите на трите момчета, но и да открои общите семейни ценности, които ги свързват.
Ако трябва да оприлича Ршум на някой от родните ни писатели за деца, бих го сравнила единствено с Валери Петров или с Виктор Самуилов. Книгата му пък може да послужи за вдъхновение на всеки родител, решил да покаже нашата родина на децата си.
„Кралство Заувари“ е книга за читатели над 11 години. Езикът е богат, има го и модерния изказ на децата днес, но и говора на възрастните баба и дядо. Романът носи ведро настроение, но дълго след прочита съзнанието се връща към този или онзи момент – ефект, присъщ на добре написаните книги с послания. Преводът от сръбски език е поверен на Ася Тихинова-Йованович и е безупречен.