Кой екраните хруска за лека закуска?

Синдромът на електронния екран обхваща все повече деца и възрастни. Таблети, смартфони, компютри, телевизори – едва ли можем да си представим живота днес без тях. Но ако преди години нямаше достатъчно информация за влиянието на екраните върху човешкия организъм, днес изследователите алармират за вредите, които те нанасят.

Това вероятно е и причината да излизат все повече заглавия, свързани с времето пред екрана. Освен книгите за родители, на пазара вече има и няколко заглавия за деца. „Вук и Нада. Компютърни игри“ (изд. „Кибеа“) прокара пътя преди няколко години при децата над 5 г., темата е засегната и в „Червената шапчица и Градът“ (изд. AMG Publishing“).

Картинната книга „Кой екраните хруска за лека закуска?“ на Хелън и Томас Дохърти (изд. „Прозорец“) е отлично попадение и за децата над 4 г.

„Гепи пристигна в града с мечта една –

приятели да срещне за игра.“

Малката Гепи има желание да срещне нови приятели, но учудването й е огромно – малки и големи бродят из града, заболи очи в екраните.

„Какви бяха тези екрани?

И защо ли бяха тъй желани?“

Нещастната Гепи намира изгубен телефон, помирисва го, гризва си малко, а след това апетитът й се отваря. За синята героиня има много храна в града – телевизори, компютри, киноекрани, смартфони, светещи реклами… И всеки има различен вкус!

Жителите на града не са доволни и решават да й отмъстят. Хващат я по време на игра с новия й приятел Мани, който въобще не се трогва от липсата на екрани в живота му. Озверялата тълпа е готова да прогони и накаже Гепи, но Мани им показва, че животът всъщност предлага страхотни забавления и без светкащи и мигащи джаджи.

Историята, написана от Хелън Дохърти и илюстрирана от съпруга й Томас, е мила, интересна и много свежа. С чувство за хумор и без назидание авторката обръща внимание на мъниците и техните родители, че екраните изземват времето за свободни игри и пречат на общуването между хората.

Картинната книга предлага и отлична възможност читателите да погледнат отстрани цялата картина, а след това да я сравнят със заобикалящата ги среда. Изданието позволява на родителите да поведат разговор с децата си и да им покажат как изглеждат Мани и Гепи, когато си играят и как изглеждат останалите герои, заболи погледи в устройствата.

Живите и весели илюстрации на Томас Дохърти омекотяват темата. Те обаче ще накарат възрастните да се замислят на какво влияние сме подложени и ние, и децата. (Особено силна е илюстрацията с изгризаните светлинни реклами в града.)

Преводът е на Анета Пантелеева и е в мерена реч – резултатът е много добър и четенето върви леко и приятно. Изданието е с голям формат, кориците са меки, но пък цената компенсира факта, че от много четене книгата ще се намачка бързо.

Ето и разговор в студиото на „Социална мрежа“ по NovaNews за книгата и за екраните:

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.