Какво сме готови да направим за тези, които обичаме
Като огромен почитател на приказките винаги се радвам, когато видя произведение, вдъхновено от фантастичния им свят. Затова не е чудно, че нямах търпение да разгърна „Шест алени жерава“ от Елизабет Лим, изд. “Noble star books”. Романът е адресиран специално към юношеската аудитория, но с лекота увлича и по-зрелите читатели с роматична душа.
Историята ни отвежда в далечна Азия, царство Киата. Владетелят му е баща на шестима смели и доблестни синове и една красива, умна и дръзка дъщеря, най-малката от всички – Шиори. След смъртта на майка им владетелят се жени повторно за никому неизвестна жена (Райкама) от далечна страна. Животът им тече предсказуемо и почти безоблачно. Почти, защото Шиори е сгодена за непознат лорд от Севера, Такан, и пред нея се простира перспективата на уговорения брак.
Това, което никой не знае за младата принцеса, е, че тя притежава частица магия. С нея Шиори успява да вдъхне живот на малка хартиена птичка, нейната вярна спътница Кики. Налага се девойката зорко да крие магическата си сила, тъй като царство Киата се слави с неприязънта си към нея. Още нещо, което Шиори премълчава от братята и баща си, е, че няма никакво желание и намерение да встъпва в брак с Катан. Затова в деня на официалния им годеж им тя избягва до близкото езеро, като нанася обида на целия северен род. А в езерото принцесата зърва…дракон.
Шиори успява да спечели симпатиите на дракона Серю, който й дава късче от своята драконова перла, същината на магическата му сила. По-късно тя с изумление разбира, че мащехата й е могъща магьосница, която цели да навреди на баща й и на царството. Шиори се опитва да предупреди братята си, но твърде късно. Райкама омагьосва принцовете и те приемат образите на шест алени жерава. А самата принцеса е прокълната да пази мълчание, защото за всяка нейна дума или звук ще умира по един от братята й. Тя трябва и да носи на главата си дървена орехова купа, която възпира магията й.
Така Шиори е прокудена нейде из далечния север без възможност да каже коя е, без подслон и храна. Оттук започват и неизброимите й трудности. Тя успява да открие братята си и да научи как може да развали проклятието – като изплете мрежа от звездошип. Растението причинява силна болка на всеки, който го пипне, и расте единствено на драконовия остров. След като успява да се сдобие с ценния звездошип, по неведоми пътища (а може би заради приумиците на съдбата) Шиори се озовава в замъка на отхвърления си годеник, където тайно започва да плете мрежата си.
Светът в „Шест алени жерава“ е подплътен с екзотична митология и магия и не всеки е такъв, за какъвто се представя. Може би най-завладяващото в книгата е именно трансформацията на героите. Разглезена и себична в началото на историята, Шиори се научава да контролира поривите си и да проявява разбиране към чуждите мисли и чувства. Райкама успява да си навлече възмущението на читателите още в първите глави само за да се разкрие истинската й същност в края. По-малко достоверните образи са (за съжаление) тези на Такан и дракона Серю, но дори такива, каквито са, обогатяват и придават плътност на сюжета.
„Прости ми и ти, Шиори. Заради болката, която ти причиних, но най-вече за това, че ти казах, че никога няма да бъдеш мое дете. Ти си моя дъщеря, ако не по кръв, то в сърцето ми.“
Разказът на Елизабет Лим е лек и плавен и рядко се появяват камъчета, които да забавят читателския ход. Непринуденият й стил на писане пък ни помага бързо да забравим моментното свъсване на вежди. А това се случва главно при баталните сцени. Набързо претупани на фона на детайлното описание на всичко друго, те не успяват да вдъхнат достатъчно реализъм и за читателят остава трудно да ги съпреживее.
Независимо от тези минуси, романът е вълнуващ и увлекателен. Персонажите са многоцветни, ярки и пластични и обикването им се случва лесно и неусетно. Лично аз с любопитство ще разгърна и продължението на историята; сигурна съм, че същото ще направите и вие!
