Как да бъдеш „феймъс“? Ретро съвети за тийнейджърки
13-годишната ми дъщеря непрекъснато си прави снимки, за да събира лайковете на приятелите си. Защо? Защото колкото повече харесвания имаш, толкова по-голям феймъс* си, според собственото ѝ обяснение. Този стремеж на тийнейджърите към популярността със сигурност не е нещо революционно – той е съществувал дори преди векове, макар формата му да е била по-различна.
Бях приятно изненадана, когато научих за излизането на мемоарите на една от най-популярните тийнейджърки в света – Мая ван Уейгънън. Заинтригува ме не толкова идеята да чета за опита на едно 13-годишно момиче, а фактът, че младата дама решава да следва наръчник със съвети по популярност, издаден през 1951 г., за да си направи социален експеримент.
Честно казано, преди да се запозная с „Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци“ (изд. „Сиела“), очаквах да видя куп шантави идеи за облеклото и прическата на младата писателка. Ще ходи ли накъдрена с ролки? Дали ще се маже с маски за лице и ще се разхожда с пеньоари? Ще демонстрира ли опита си на плажа с бански, каквито имаше баба ми едно време?
Първоначалната ми нагласа за демонстрация на парцалки и рецепти за красота се оказа прекалено повърхностна. Защото онова, което е направила авторката, е феноменално и ме накара да си мечтая да върна времето назад и да пренапиша някои от главите на тийнейджърските ми години, следвайки ретро съветите на Бети Корнел.
Вероятно трябва да се опитам да обясня доколкото мога какво означава думата популярен. Това е сложна дума. Знам какво не е. Не е да седиш сам или да ти се присмиват. Не е да се срамуваш от това как изглеждаш и непрекъснато да искаш да се скриеш в някой ъгъл, да искаш да изчезнеш. Не е това, което се чувствам аз в момента.“
– из „Как да бъдеш популярна“
Мая ван Уейгънън живее с чудатото си семейство в Браунсвил, Тексас. Баща ѝ е преподавател в университета, майка ѝ отглежда нея, брат ѝ Броуди и аутистичната ѝ сестра Наталия. Градчето, в което пребивават, е на границата с Мексико и в училището на Мая непрекъснато има проверки за наркотици и оръжие, гангстерските престрелки на съседния тротоар са нещо обичайно, а ученическите раници са забранени. Това обаче не е най-ужасното нещо, което може да се случи на един тийнейджър. Защото най-гадното от всичко е самотата и живуркането на дъното на социалната стълбица в училище.
Ненадейно в ръцете на Мая вай Уейгънън се озовава стара книга, скътана между причудливите антики на баща ѝ. „Ръководство по популярност за тийнейджъри“ от Бети Корнел, издадено през далечната 1951 г. обещава, че „с малко упорит труд увереността, елегантността и популярността могат лесно да бъдат постигнати от всеки“. Преди Мая да се изсмее на абсурдността на обещанието, на майка ѝ ѝ хрумва щура идея – през цялата учебна година в осми клас момичето да следва съветите отпреди 60 години и да провери доколко вършат работа. И тъй като девойката няма накъде повече да слиза по стълбата на непопулярността, се захваща с експеримента на живота си…
Да следваш съвети отпреди 60 години може и да звучи като самоубийство. Истината обаче е, че желанието да бъдеш харесван и умението да печелиш приятели не се влияят от модните тенденции. През учебната година, докато следва съветите на Бети Корнел, Мая ще се научи как да се грижи за външния си вид, ще се облича с дрехи и обувки, изискващи истинска смелост и дори ще носи ластичен колан. Голяма част от съучениците ѝ ще реагират подигравателно на усилията ѝ да се сприятели с всички – волейболистки, футболна агитка, гангстери, хористки и всякакви други социални групи. Болката, която ще изпита авторката, на моменти ще бъде наистина непоносима. Радостта от малките победи – удивителна. И в края на краищата Мая ван Уейгънън ще открие не една, а множество дефиниции на думата „популярен„, които ще ѝ покажат как едно грозно патенце може да се превърне в лебед с помощта на няколко добри съвета, бели ръкавици и наниз перли.
„Популярността е нещо повече от външния вид. Не е дрехи, коса или дори вещи. Когато се абстрахираме от тези неща, виждаме колко повърхностни и относителни са те всъщност. Истинската популярност е доброта и толерантност. Тя е това, което си и как се отнасяш към другите.“
–
„Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци“ (изд. „Сиела“) на Мая ван Уейгънън ме върна назад в тийнейджърските ми години. Точно в осми клас се преместих да уча в НГДЕК и не познавах абсолютно никого. Никога не съм и била от онзи тип социални същества, които умеят да се сприятеляват незабавно и да се превръщат в душата на компанията. Процесът на израстването ми бе труден и непрестанно се лутах между желанието да имам повече приятели, да ме харесват и да ме канят на купони и невъзможността да се впиша в средата заради костюмите, с които ходех облечена, заради закръглената ми фигура и притеснението, което ме правеше да изглеждам леко надменна.
Сега, когато вече съм на 33, се обръщам със смях назад и виждам колко лесно е да бъдеш популярен – но не в криворазбрания смисъл, който влагаме в тази дума. Не е трудно да си спретнат, да имаш добри обноски и да се харесваш на останалите – трябва само да си готов да ги приемеш такива, каквито са. Затова не се учудвам, че съветите от 1951 г. звучат разумно и днес – просто нуждите на хората от разбиране, любов и съжителство със себеподобните никога не се променят. А ако трябва да опиша книгата на младата авторка с една дума, тя ще е: ВЪЗХИТИТЕЛНА!
„Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци“ (изд. „Сиела“) е подходяща за всички млади дами, които не знаят откъде да започнат и как да се справят с порастването. Тя обаче може да бъде и чудесен подарък за по-големите момичета, които с усмивки (а на места и със сълзи в очите) ще се върнат към най-трудните, но и най-вълнуващите години от своя живот.
Преводът от английски език е дело на Надя Златкова, художественото оформление е поверено на Дамян Дамянов, а отговорен редактор е Рия Найденова.
Автор: Вал Стоева
* от англ. език – famous – известен, популярен