Комиксите са интересно явление… Някои ги обожават, други са склонни да ги заклеймят като пошли, некачествени и неподходящи за деца. Независимо от предразсъдъците, те имат едно безспорно предимство – могат да превръщат нечетящите деца в читатели. В поредица от статии, част от кампанията „Читателска щафета 5: Патилански приключения“, ще ви напомним накратко най-важното от историята на комикса, ще ви запознаем с изследванията, доказващи връзката между четенето на комикси и отглеждането на читатели и ще ви срещнем с някои от най-добрите и интересни автори на комикси у нас.
Какво са комиксите? „За“ и „против“
Вероятно сте чували мненията, че комиксът не е литература, нито пък изкуство. Това твърдение се тиражира често от възрастните, които се стремят да тикнат в ръцете на децата „истинска книга“ – тъкмо те отхвърлят комикса, защото е пълен с “картинки”, които младите читатели разглеждат просто така, без да се задълбочават върху текста.
Може би най-ясна дефиниция какво са комиксите откриваме в книгата на Антон Стайков – „Кратка история на българския комикс“ (изд. „Кибеа“). Той казва:
„Комиксът е изкуство на синтеза, на границата между литература и графика, кино и анимация. Те му помагат да разказва истории със специфичните си инструменти, да внушава идеи, да възпитава, да провокира, да разсмива и осмива.“
Очевидно комиксът е нещо повече от художествено произведение – той съчетава в себе си различни видове изкуство и тъкмо тези особености го правят подходящ за читателите, които не са склонни да се потапят в конвенционалните истории, залагащи на много текст и малко изображения. Защо обаче комиксът е толкова често отхвърлян като средство за насърчаване на четенето?
Негативните нагласи спрямо комикса се появяват през ХХ век. „Супергероите помагат в борбата срещу фашизма, но след Втората световна война стават излишни.“ – пише Антон Стайков. – „Няма нужда от военна пропаганда – темите се променят и комиксът се превръща в заплаха за детската психика.“ А темите се свързват с полуголи красавици и гангстери, които пълнят страниците на комиксите от онзи период и провокират негативното отношение на голяма част от възрастните (педагози, родители, библиотекари) към комикса като подходящо за подрастващите четиво.
Кратък преглед на историята на комикса
Кога се появява комиксът? Обикновено изследванията върху развитието му проследяват разказите в картини, които се считат за предшественици на деветото изкуство. За изненада, към предшествениците на комикса могат да бъдат отнесени:
- колоната на римския император Траян от 110 г. пр. н.е., разказваща в поредица от картини за победата му над даките;
- версии на Библията, разчитащи предимно на изображения, широко разпространени из Европа с цел християнското учение да бъде обяснено на неграмотните;
- пещерните рисунки в пещерата Магурата*;
- сцени от житията на светците в иконите и българските манастири и църкви;
- ръкописи, в които историята е съпровождана от миниатюри като в „Манасиевата хроника“, „Четвероевангелие на цар Иван Александър“* и др.
Но за превръщането на комикса в масов продукт, достъпен за широката аудитория, е необходимо най-напред да бъде изобретена печатарската преса. Нейната поява установява разделение между изображенията и текста, защото двете изискват различни техники за отпечатване. Най-ранните печатни материали са свързани с религиозни теми, но през 17-и и 18-и век те започват да отразяват аспекти от политическия и социален живот. По това време се появява и речевият балон като средство за изобразяването на диалог.
Един от първите създатели на комикси е художникът Уилям Хогарт (1697 – 1764 г.), който създава набор от последователни изображения по определена тема, например Marriage à la Mode („Моден брак“). Хогарт, както и съвременникът му Франсис Барлоу, създават разкази въз основа на набор от изображения, но чак през 19-ти век се появява онова, което можем да наречем комикс.
През 1826 г. е отпечатан първият комикс, предназначен за масовата публика – The Glasgow Looking Glass, по-късно преименуван на The Northern Looking Glass. Тази сатирична публикация притежава всички характеристики на съвременния комикс. В ранните години на 19-ти век швейцарецът Родолф Тьопфер се превръща в ключова фигура в жанра – негови творби са печатани в Европа и САЩ.
През 1845 г. сатиричните рисунки, които излизат регулярно във вестници и списания, получават ново име: карикатури. Някои от най-известните издания, публикуващи карикатури, са английското списание Punch, немското Fliegende Blätter (Flying Leaves, „Летящи листа“), американските Judge и Puck. Сред авторите, които и днес се изучават в училище, изпъква името на Вилхелм Буш – през 1865 г. в немски вестник е публикувана историята в картини „Макс и Мориц“.
От 1867 г. нататък комиксът придобива характер на регулярно издание, когато започва да излиза всяка седмица в списания и вестници.
„В Новия свят комиксите са основен фактор за огромните тиражи на вестниците и техните неделни приложения.“, пише в книгата си Антон Стайков. „След 1930 г., заедно с анимационните филми на Уолт Дисни, комиксът става неизменна част от гладската култура, детското възпитание и забавленията в края на седмицата. Той вече е световна медия с огромно въздействие, въпреки негативните стереотипи, които се запазват до края на столетието.“
Бумът в индустрията през 20-те и 30-те години на 20-ти век обръща погледа на комиксовите художници и към детската аудитория. Белгиецът Ерже (псевдоним на Жорж Реми) създава „Приключенията на Тентен“ като подлистник на вестник, но огромният интерес към произведението му го превръща в цяла серия комикс албуми. Към френско-белгийската школа принадлежат и Госини и Семпе, чиито истории за Малкия Никола и до днес са любими на поколения читатели. Рьоне Госини създава съвместно с илюстратора Юдерзо един от най-известните образи – на галския воин Астерикс, а с Морис сътворяват историите за Лъки Люк.
* Стайков, Антон, Кратка история на българския комикс, София: Кибеа, 2013.
