Имате ли си Супердете?

Почти всеки родител се е сблъсквал с трудностите на това да отгледа дете. Да подсигури то да бъде не просто нахранено, напоено, приспано и записано на училище, а и обичано, подкрепяно, отгледано като достоен човек. Детските книги са верен съюзник на родителите. Те са достъпни, имат илюстрации, позволяват детето да бъде посъветвано и напътствано по опосредстван начин, а не под формата на забележки. В тази връзка е напълно разбираемо, че на пазара се появяват все повече дидактични книги. А тематиката им е наистина разнообразна – от уроци по етикет през насърчаване на споделянето до това как се седи на гърне и се мият зъбите.

Но често готовите послания не са това, от което децата наистина имат нужда. Естествено, книгите помагат за изграждане на концепцията „добро-лошо“, чрез тях за децата са достъпни много и различни примери. Твърде директните послания обаче внушават убеждението, че има само един правилен начин за нещо и той е описаният на страниците. С подобни впечатления останах след прочита на двете книги от поредицата „Как да бъдеш Супердете“ от Кърсти Тейлър, изд. „Прозорче“ – „Показвай уважение“ и „Бъди честен“.

Сами по себе си това са хубави послания и действително доброто възпитание и адекватните социални умения на децата са изключително важни! Редно е да се отстъпи място на възрастен човек в автобуса, да се благодари за подарък, да се отнасяме към другите с уважение и да не забравяме, че те също имат чувства. Малките ни наследници по правило не се замислят за това колко грижа, внимание и обич получават, защото се предполага, че те са безусловни. Двете книги биха могли да инициират откровени и близки разговори за мястото на децата в семейството и общността, за отговорността ни един към друг като човешки същества.

„Дядо вече ходи с бастун и му е по-трудно да прави най-обикновени неща. Знам как да му покажа, че ме е грижа! Ще му отворя вратата. Вижте, усмихва се!“

Едновременно с това, у мен остава усещането за определен модел, шаблон, в който ТРЯБВА да се помести детето. Независимо какво би му се искало. Защото няма значение просто какво прави, необходимо е да промени и нагоди мислите си.

„Искаш ли и ти да си Супердете? Лесно е. трябва:

Да мислиш като Супердете.

Да се държиш като Супердете.“

Но нещото, което най-силно ме притесни и натъжи в книгите, е горчивият вкус на лъжата. Не е вярно, че смисълът на живота е да правим другите щастливи; не е вярно, че винаги ще намираме време за друг, който се чувства самотен; не е вярно, че възрастните са винаги мили с децата или винаги умни; не е вярно, че трябва да ядем нещата, които не харесваме, за да не обидим някого. И със сигурност не е вярно, че родителите не лъжат! Вярвам силно във вродената сензитивност и интелигентност на децата. За тях е много лесно да видят, че родителите не са искрени винаги и пред всеки. Че не са еднакво почтителни към всеки. Че измислят дребни лъжи, за да си спестят някое и друго усилие или неудобна ситуация. Че обясняват колко са полезни зеленчуците, но и тайничко си похапват чипс. Че не винаги съумяват да запазят добрия тон.

„Ех! Трудно е да си Супердете! Но на мен ми харесва. Щастлива съм, че правя другите щастливи“

„Да показвам уважение, ме прави щастлив, защото прави другите щастливи“

Неслучайно употребих толкова пъти думите „винаги“ и „трябва“. За скромния обем от около 60 страници с по едно кратко послание на всяка, „трябва“, „винаги“ и „никога“ се появяват 20 пъти! Време е за равносметка – дали възрастните спазват правилните неща по всяко време и дали наистина никога не си позволяват измама и грубост? Едно е сигурно, възрастните сме достатъчно зрели, за да осъзнаем, че ние самите не сме Суперродители – поне не и според условията, изтъкнати в тази книга.

Искам да уверя, че разбирам. Лесно е да се гледа Супердете! А кой ли не иска да му е лесно. Хубаво е да се чувстваме успешни родители! А кой ли не иска да е нужен и успешен. Но макар книгите да съдържат и ценни идеи, нека не бъдем прекалено критични към малките им читатели и слушатели. И знаете ли? Децата тичат, правят пакости, послъгват с пламъчета в очите, изхвърлят бекона на котката, изливат млякото в мивката, оставят мазни петна по стените, губят ни вещите. Прегръщат ни с пълна уста, измиват чиниите с гъбата за баня, рисуват по дрехите си, пеят с пълен глас насред магазина, гордо сервират за десерт кекс без захар или просто се оказва, че десертът е изчезнал. И затова са Супер! Супердеца!

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.