Гласът на тийнейджър с увреждане има значение
World Book Day е кампания в световен мащаб, която се провежда от 21 години и чиято цел е да насърчи децата да четат за удоволствие. Главната й цел във Великобритания е децата да усетят удоволствието от книгите и четенето, като им бъде осигурена собствена книга.
Всяка година британските специалисти внимателно подбират и отпечатват 10 заглавия (по 5 в двете възрастови групи), като всяко дете може да вземе безплатно срещу специален ваучер една от тях от местната книжарница. Подбираните заглавия са съвременни, разнообразни жанрово и засягат теми, които са близки до малките и подрастващите читатели. Накратко, четива, които да привлекат интереса им и да им покажат, че четенето е полезно, но и забавно.
По тази причина винаги с интерес очаквам избраните книги, а тази година при романите за тийнейджъри ме привлече корицата на I have no secrets (изд. Electric Monkey/EgmontUK) на Пени Джоелсън. Книгата е съчетание от криминална история и поглед към света от гледната точка на тийнейджърка инвалид. Разказът се води от името на 14-годишната Джема, която страда от тежка форма на церебрална парализа – не може да движи нито един от крайниците си, не може да говори, затова и не може да комуникира по никакъв начин. Интелектът й обаче е напълно съхранен (всъщност тя е доста наблюдателна).
От 12 години момичето живее в приемното семейство на Лорейн и Бен, а за нея се грижи и гледачка Сара, с която имат силна връзка. Освен нея семейството отглежда и 10-годишната Оливия, която има поведенчески проблеми (хиперактивност) и 6-годишния Фин, който е аутист.
Джема е напълно зависима от родителите си и Сара. Невъзможността да общува значи, че всички решения за живота й (от това дали да пие вода или чай до това дали да посещава колеж) се вземат от някой друг. Джема не може да извърши самостоятелно дори и най-обикновеното действие – винаги се нуждае от помощта на друг човек. А това означава, че няма никакви тайни и е идеалният пазител на чуждите тайни – не коментира докато споделяш и не може да издаде твоята тайна.
Това често провокира близки и чужди хора да й споделят неудобни истини. Това прави и Дан (приятелят на Сара) с признанието, че полицията никога няма да го залови за скорошното убийство на младеж от квартала. Джема изпада в непоносимата ситуация да не може да помогне за залавянето на убиец, докато ежедневието й продължава непроменено. Поне докато една вечер Сара не се връща от концерт. Животът на Джема се променя и тя е изправена пред огромното предизвикателство да успее да каже това, което знае.
Пени Джоелсън е написала интригуващ и много четивен роман, който дава възможност на читателя да го прочете на различни нива в зависимост от своите възраст и настроение. В моя случай криминалната загадка не беше предизвикателство, но пък авторката много успешно ме „постави” в главата на Джема и ме накара да гледам през нейните очи. С особено удоволствие следях наблюденията на момичето за останалите членове на семейството (винаги много точни!) и бавното й осъзнаване, че дори да можеш да говориш, не значи, че някой ще те чуе. („I’ve realised something important. Being able to communicate doesn’t mean that anyone’s going to listen.“) Джоелсън е вложила много мисъл и състрадание при създаването на образа на Джема и резултатът е реалистичен персонаж, когото е почти невъзможно да не харесаш и да не му съчувстваш.
Като родител ми беше особено любопитен и образът на майката – какво мотивира човек да стане приемен родител и то на цели 3 деца с различни увреждания и проблеми; откъде идва любовта към тях; как се вземат решения от името на друг. Покрай скорошните протести на родителите на деца с увреждания бе неминуемо да се замисля и как е организирана социалната система във Великобритания, какви грижи се полагат за деца като Джема, Фин и Оливия. Особено впечатлена бях от факта, че е помислено не само за задоволяване на чисто физическите и материалните им нужди, но и на емоционалните. В крайна сметка, както разбира и Джема, често няма нужда от думи – най-важното е личното присъствие и безмълвна подкрепа за хората, които обичаш.
Подходих към I have no secrets без особени очаквания, а книгата ми предложи изобилие от теми за размисъл и успя да ме разчувства. Мечтая си българските тийнейджъри да имат достъп до такъв тип роман на български. Още по-хубаво би било той да е дело на български писател и да отразява българската действителност.
Автор: Лора Филипова