Джордж търси съкровища в Космоса
Тези дни всички новини са съсредоточени върху Кеплер 452b и откритието на планета, подобна на Земята. Дали там има вода, ще открием ли форми на живот – отговорите тепърва ще чакаме от учените. И все пак, не мога да се отърва от спомените за Кеплер, натрупани с помощта на поредицата за Джордж на Стивън Хокинг.
Предлагам ви ревю, публикувано през 2012 г., което е в тон със събитията от последните дни:
Трябваше да събера цялата си воля и да си довърша магистратурата. Ами да, определено политиката не е толкова забавна като детските книги, особено ако имаш под носа си (по-скоро на една ръка разстояние) книга от поредицата за Космоса на Стивън Хокинг. Първата част – „Тайният ключ на Джордж за Вселената” (изд. „Сиела“) – я изгълтах за няколко часа. А сега трябваше да чакам…
Истината е, че чакането доставя известна наслада – предусещаш, че може да попаднеш на точно такъв бисер, какъвто е предишната книга, но пък може и да се разочароваш. Моето чакане в случая ме възнагради богато – книгата за Джордж и Ани е толкова готина, колкото и предишната. Ура!
Въпреки че могат да се четат отделно и има препратки към другата книга, определено е по-забавно вече да си опознал двете щури хлапета – изследователи и Ерик, учения – космолог. Защото в новата книга към техните колоритни образи се прибавят още няколко – Емет (дете-гений, което вместо да си играе с приятелчета, е писало компютърни програми) и бабата на Джордж – Мейбъл (хитруша е тя!).
Действието се развива в САЩ, на територията на Световната космическа агенция, където Ани и родителите й се преместват. Всичко започва с един много странен мейл от момиченцето до нейния приятел, в който се твърди, че приятелят спешно трябва да й отиде на гости, за да разгадаят едно странно извънземно съобщение. С дейната намеса на бабата, Джордж се озовава в САЩ и се забърква в нова поредица от космически бъркотии, този път обаче наистина опасни!
Следвайки извънземното съобщение, двете деца пропътуват пътя до Марс, после до Титан (спътник на Сатурн), откриват звездна система с три слънца (Алфа от Центавър) и попадат в 55 от Рак – двойна звездна система с планета в „Зоната на Златокоска”, което я прави доста подходяща за… защо не за бъдещ дом на разумни форми на живот?
Сложно ли ви звучи? Не колкото формулата на Дрейк, повярвайте! Но пък е много забавно. Правите ли разлика между планета, звезда, галактика, звездна система? Да? Значи сте късметлии! А за червено отместване чували ли сте? Хехе, хванах ви!
Това, което най-много ме впечатлява в поредицата за Джордж, е не само фактът, че можеш да учиш сложни неща по разбираем и забавен начин, но и идеята, че трябва да се замислиш в какво можем да превърнем собствената си планета. Да имаш уникални условия да се появиш, да живееш на едно невероятно място и собственоръчно да се опитваш да го унищожиш…
Вместо остроумни коментари, просто ще цитирам част от последната глава:
„В очите му грееше отражението на най-красивата планета във Вселената – планета, на която не е нито твърде горещо, нито прекалено студено, която има течна вода на повърхността и където гравитацията е идеална за човешки същества, и атмосферата е чудесна, за да могат те да дишат; където има планини, пустини, океани, острови, гори и дървета, птици и растения, животни, насекоми и хора – много, много хора.
Където има живот.
Част от който, може би, е разумен.”
Дали сме от разумните – ние си знаем.
Ааа, щях да забравя: естествено, че имаше и лоши герои. Извънземните съобщения целяха да унищожат Ерик, а покрай него Джордж и Ани. Като прибавим и факта, че суперкомпютърът Космос никак не беше наред след последното пътешествие на децата…едвам се спасиха!
А вече излезе от печат и третата част!