Доза самопомощ за подрастващи и тийнейджъри

Някои неща са сякаш неизменни. Като изгрева на слънцето и бунта на подрастващите към техните родители. Разбира се, понякога този бунт не е ярък и шумен, а минава под наслов „ще се справя сам и не искам твоите съвети“. Тийнейджърите се опитват да израснат като самостоятелни индивиди и ревностно се борят с ограниченията, правилата и статуквото. Склонни са да търсят мнение и одобрение от всеки друг, но не и от родителите си. Но същевременно всичко ново е добре забравено старо. Сърцата на възрастните се свиват, когато виждат как опърничавите младежи страдат за същите неща като тях, а същевременно не желаят да ги чуят.

В такива моменти на помощ идват книгите от серията „Забранено за възрастни“ на д-р Стефан Клерже, издадени от „Клевър Бук“. Авторът е юношески психиатър и експерт по въпросите, свързани с развитието на подрастващите. Затова не е никак чудно, че той говори на изключително достъпен, но не и подценяващ език. Насоките и информацията в двете книги са кратки и съдържателни, като същевременно внушават на младежите, че са достатъчно компетентни и отговорни, за да се справят с проблемите, през които минават.

Заглавията са много различни едно от друго като тематика и послания. Може да се окаже, че едната книга е неактуална за дадено дете към определен момент, или че то има нужда и от двете.

„Как да се излекуваш от любовно разочарование…и да си върнеш усмивката“

Ех, кой ли не носи в сърцето си един белег от първата си или от юношеската си любов! Това са годините, в които чувствата са пламенни и изгарящи, любовта е вечна, а ненавистта  – изпепеляваща. Или поне така сме убедени, че ще бъде. Истината е, че романтичните чувства през пубертета са изключително красиви и романтични. Обектът на тийнейджърската любов действително е обожаван като неземно същество. Но именно заради това разочарованието и болката са толкова силни, а унинието след тях – продължително и тягостно.

Книгата „разговаря“ с младежите открито и без заобикалки, но с уважение и съчувствие. Предлага различни техники за справяне със скръбта и самоналожената самота, като освен това нормализира усещането за срам, вина и незначителност. Защото любовните разочарования се случват и най-често това означава, че нещо се е променило. А какво е тийнейджърството, ако не време на промени!

 

Най-ценното в това тънко по обем заглавие обаче е, че неусетно подрастващите се вглеждат в себе си и изследват чувствата си. Понякога една болка се усилва от друга, а дадено събитие несъзнателно напомня за уж позабравена случка от миналото. Понякога е нужно малко, за да види, че често се допускат едни и същи грешки. А когато стане ясно това, могат да направляват по-добре емоциите и мислите.

„Как да се излекуваш от любовно разочарование…“ улеснява младежите да погледнат очи в очи тъгата си и да се справят с нея по един по-зрял начин, който, в крайна сметка, ще ги направи по-уверени, щастливи и пораснали.

„Как да получиш всичко, което искаш от родителите си“

Опитвам да си представя първоначалната реакция, изписана на родителските лица в отговор на това заглавие. Няма и съмнение – децата, малки или големи, не трябва да получават ВСИЧКО, което искат! Тази книга е предизвикателство както за подрастващите, така и за възрастните. Написана е в изключително тънък манипулативен стил, като накрая „изманипулирани“ са и двете страни.

По същество „Как да получиш всичко…“ казва на младежите, че единственият начин да получават повече от родители си е чрез:

• Обмисляне на желанията и фокусирането върху разумни и изпълними такива.
• Изпълняване на отговорностите вкъщи към другите и себе си.
• Отговорно отношение към образованието.
• Подобряване на комуникацията със семейството.

И наистина, в живота нещата се получават точно така. Подобряването на отношенията и уменията води до получаване на повече доверие и свобода. Текстът в книгата на места звучи наистина спекулативен:

„Проучи „общественото мнение“, като разкажеш например, че един твой приятел има последния модел таблет, подарен от родителите му за рождения ден, или че приятелката ти е отишла на дискотека за първи път. Наблюдавай внимателно реакциите и коментарите им. (…) Но каквито и да са коментарите им, запиши ги, с цел по-късно да обмислиш аргументите си.“

„Друг важен съвет, за да ги предразположиш: остави родителите ти да изразят мнението си. В никакъв случай не ги прекъсвай. Остави ги да изкажат всичките си аргументи дори ако това са неща, които вече си чувал/а хиляди пъти. И се прави, че слушаш внимателно.“

И тук родителят може да повдигне високо и възмутено вежди, защото на и без това хитруващия тийнейджър му се казва как да преметне авторитетите у дома. Но дали е така? Съветите, макар и представени по такъв начин, са толкова добри и работещи, че спазването им неминуемо води до подобряване на междуличностните умения и израстване. Редно е да се вземе под внимание и това, че в пубертета децата се подготвят за живота извън семейството. В тази връзка, техниките, представени в книгата, са ценни сами по себе си в комуникацията с другите, в училище, университета, на работното място и пр.

Впечатляващо в двете заглавия е, че младежите не са представени като хора, на които им се случва това или онова, а като активни участници в живота. И като такива, те могат да оказват влияние на средата си, да израстват по-уверени и креативни!

 

Вземете книгите с код DK19 от

Ozone.bg или Niedecata.bg

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.