Имало едно време… умни и сърцати хора, решени да се борят за просветлението на своя народ. Живеели те в онези земи, описвани като земен рай – с високи планини, с гъсти зелени гори и дълбоки реки. Слънцето огрявало дивната природа, милвало житните класове и карало цветята да ухаят с неземни аромати.
За нещастие, жителите на тази чудна страна били потънали в печал. Тежало им, че не са свободни да управляват страната си и да живеят доволни и честити. Страдали хората от тежкото робско бреме и постепенно забравяли своя език, своята история, своята култура…
Тогава се появили будителите – умните и сърцати хора. Те били наглед обикновени, но се отличавали от събратята си с особен блясък в очите и решимост да запазят българското, да разбудят заспалите умове и да развеселят тъжните сърца.
Революционери, учители, просветители вървяли рамо до рамо към целта си: да видят България свободна и богата на култура страна. Будителите учели на четмо и писмо, на доброта, разпространявали светлите български идеали сред събратята си и неуморно вършели делата си без да знаят почивка, студ и пек. Делото им успяло и имената им се носели от уста на уста: Паисий Хилендарски, Васил Левски, братя Миладинови, Г. С. Раковски, Христо Ботев, Иван Вазов…
—
Минали години. Дошла ерата на високите технологии. Хората се срещали по интернет, пишели с латински букви и захвърляли българските книжки в стари шкафове. А сърцата им се оковавали под робството на чуждите култури, на чуждите езици. Битката и този път щяла да бъде тежка, но в чудната земя все още се срещали от онези сърцати и умни хора, които се борели да разбудят народа си и да му покажат красотата на България.
Досетихте ли се за техните имена? Вярваме, че всеки от вас носи в сърцето си името на поне един съвременен будител – учител, библиотекар, просветител, готов да се изправи срещу трудностите в името на родния език, на родната култура. Нека на този ден отправим своята благодарност към съвременните будители и им пожелаем да преуспяват в делата си!
Честит празник!
