Всеки страстен читател помни онези произведения, променили мирогледа му. За мен едно от тези заглавия беше „Франкенщайн“ на Мери Шели. Класическият роман посяга към изтласквани аспекти на човешката същност и е далеч повече от фантастична история за чудовище.
Вероятно заради това „Да сътвориш Франкенщайн“ от Елиа Барсело (в превод от Боряна Цонева), част от чудесната поредица „Европейски разказвачи на XX/XXI век“ на изд. „Емас“, разпали любопитството ми от пръв поглед. Романът е носител на националната награда на Испания за млада публика (2019 г.) и действително, наред с някои негови слабости, той засяга редица интересни теми.
Какво ще откриете в книгата?
Младият Макс се събужда в порутена и мръсна къща, облечен в дрипави дрехи и покрит с безобразни белези, несъвместими с възможността му все още да диша и да се движи. Случайността го среща с Нора, която го кани в дома си и му предлага да се изкъпе и поспи. На следващия ден Нора го проследява до стар шкаф в съборетината. Един след друг младежите влизат в шкафа и се озовават с същия град, но близо 200 години назад във времето – епохата на Максимилиан.
Наред с ужаса от затворения времеви портал и безпомощността си на тази културна сцена, Нора се сблъсква с хилядите различия между XVIII и XX век. Скоро обаче пред нея и Макс се разкрива нов проблем – най-добрият приятел на Макс, Виктор Франкенщайн, е успял да върне към живота едно уродливо същество, съставено от различни човешки части. Съществото е изплашено и безпомощно след бягството на създателя си, затова те решават да поемат отговорност за безопасността му. А, както се оказва, за безопасността и на много други.
Прочит под лупа
Романът едновременно впечатлява и разочарова по много и различни начини. Преди всичко, обаче, е редно да се подчертае, че той не е просто преразказ на класическото произведение на М. Шели. По-коректно е да се каже, че „Да сътвориш Франкенщайн“ предлага поглед от друг ъгъл, учудване в стил „ Какво, ако…“.
Това, което прави най-силно впечатление, е сблъсъкът на ценностите, които двата века изповядват. Нора идва от време, в което жените и мъжете са равни, а всички хора по закон имат еднаква значимост. Максимилиан пък е носител на традиции, третиращи дамите и господата по коренно различен начин. Така Нора непрекъснато трябва да озаптява напиращото у нея възмущение, тъй като в XVIII век без мъж и солидно семейство зад себе си, тя е никой. Нещо повече – осъзнава, че за своите 19 години не притежава нито едно умение, което да й позволи да оцелее в среда без телефони и интернет.
„За нещастие, научната зрялост невинаги съвпада с емоционалната зрялост.“
Подобно на „Франкенщайн или новият Прометей”, романът засяга темата за чувството на превъзходство, присъщо на човека. Доколко имаме ние право да играем на богове и каква е отговорността, която носим? Осъзнаваме ли докрай последствията от действията си и какво увреждаме, променяйки естествения природен ход? И макар в двете произведения чудовището да става такова не заради вида си, а заради отношението на околните, в книгите има и съществена разлика – в едната съществото формира личността си стъпка по стъпка, подобно на малките деца, в другата то бързо възвръща предходната си личност.
„Не вярвам в Дявола, наистина, но знам, че има наказание за нас, които забравяме, че сме хора, и макар и за кратко се мислим за богове.“
Трябва да призная, че преводът на заглавието е изненадващ. В оригинал книгата носи името „Ефектът на Франкенщайн“, докато в българския си вариант легитимира лаическата грешка, че Франкенщайн е самото чудовище. В самия текст това изобщо не е така, затова и преводът на заглавието е нелогичен.
Друга слабост е любовната история между Нора и Макс – красива и затрогваща, но и повърхностна. Доверието и жертвоготовността, които двамата демонстрират, действително са озадачаващи за хора, срещнали се преди броени дни.
Краят на романа също е претупан и оставен без достатъчно обяснение. Оставя усещане за желание за реванш от страна на авторката към главната героиня, след като още в началото на историята я оставя насред нищото. В книгите, както и в живота, някои избори би следвало да влекат след себе си резултати, които няма как да бъдат променени.
Текстът обаче засяга толкова житейски и културни аспекти, за които рядко се замисляме, че тези слабости могат да бъдат загърбени.
Идеи за разговор
Ако тийнейджърът у вас изобщо приеме диалог след прочита на книгата, то можете да поговорите за:
- Какво е било мястото на жената само допреди 200 години?
- Кое е/е било по-лесно в това да бъдеш мъж или жена в миналото и в съвремието?
- Ако се останем без удобствата на готовите изделия в магазините, как бихме се справили?
- В какво и кого се влюбваме? Само любовта достатъчна ли е?
- Вероятно в много случаи е лесно да се измъкнем от отговорност, но редно ли е?
Ако детето ви хареса историята, то предложете му да прочете и нейното вдъхновение: „Франкенщайн или новият Прометей“ от Мери Шели. Невероятната сила на литературата се състои в това да формира мироглед и ценности, да отваря нови хоризонти пред мисълта. Затова, колкото по-необичайни са засегнатите идеи и теми, толкова по-ценно!
