Детските страхове са неделима част от развитието и са особено характерни в определени възрастови периоди. Като родители ние знаем, че ще преминат, но все пак ни се иска да помогнем на детето по-лесно да се справи с тях. Приказките и детските книги са често използван инструмент, защото са близки до мъниците и им помагат да видят опасенията си и ситуациите от различни ъгли.
В унисон със засегнатата тематика е и „От нищо не ме е страх!“ от Мод Дьо Бел (изд. „Дъбови листа“), преведена на български език от Бела Чолакова.
Какво ще откриете в книгата?
Подобно на много други деца, Жулиет си има специален приятел. Само че той не е въображаем, а е просто едно малко духче на име Клео. Като всички уважаващи себе си призраци, Клео с лекота плаши и стряска околните, ала осъзнава, че никога не е усещал страх. Така духчето се обръща с молба към Жулиет да му разкрие какво означава да се страхуваш.
За момиченцето това изглежда като фасулска задача! Все пак, детската стая е пълна с чудовища, в мазето дебнат нечувани опасности, съседското куче е въплъщение на митичния Цербер, а съседката е съвсем истинска вещица. Ала противно на очакванията, Клео вижда прозаичното и обикновеното там, където Жулиет съзира опасност.
Оказва се, че решението е също толкова банално и просто.
Прочит под лупа
Разбира се, историята за Жулиет и Клео съвсем не е нова. Тя е позната на всеки, отраснал с класическите истории на Братя Грим, под името „Приказка за момъка, който тръгнал по света, за да научи що е страх“ (или сходно заглавие в зависимост от превода и изданието). Приказката обаче е по-страховита, наситена с детайли и подходяща за читатели от различни възрасти. „От нищо не ме е страх!“ предлага олекотена версия на основната идея, адаптирана за по-малки деца.
В книгата са засегнати обекти, будещи тревога у децата, което позволява да бъде приложима и в различни случаи. Едно по едно страшните неща падат от пиедестала, запазен за най-опасното, а после се разглеждат като обичайна част от заобикалящия свят.
Парадоксалният подход също е забавен и действа отрезвяващо. В историята Клео, който е призрак, главен герой в половината разкази на ужасите, иска да бъде изплашен. Накрая, също подобно на класическата приказка, Клео се побоява от абсурдно НЕстрашно нещо.
Красивите, меки илюстрации на Кантен Гребан са съществена част от изданието. Те допълват така добре текста, че книгата се превръща в неделимо единство от думи и картини.
Идеи за разговор
- От какво се страхува детето? От същото ли се бои Жулиет?
- Призраците страшни ли са? Ами ако действително приличат на Клео?
- В историята Жулиет утешава духчето с горещ шоколад и прегръдка. Каква е вашата рецепта за оправяне на настроението?
Преминете и вие като призрак през кориците на книгата, за да проверите с малчугана до себе си какво може да бъде (не)страшно. А вечерта, вместо да гоните чудовището от гардероба на детската стая, го помолете да пооправи и сгъне дрехите вместо вас.
