Библиотекарите говорят: Соня Първанова

Соня Първанова е библиотекар в Народно читалище „Христо Ботев 1898” в гр. Рила и ръководител на няколко читателски клуба. Неизчерпаемата й творческа енергия преобразява средата в малкия град. Соня въвежда учениците в произведенията от летния списък чрез филми и пъзели, вдъхва нов живот на старите томове с техниката оримото и предизвиква децата да изработват макети на динозаври, фараони и хуни; събира средства за библиотеката с книжен blind date, съорганизира благотворителни концерти в помощ на пчелите и обучава всичките си колеги на техниката плъстене за Деня на самодееца…Със своите действия тя успява да въвлече местната общност в редица полезни инициативи и да покаже на децата, че когато истински вярваш в нещо, твой дълг е да му помогнеш да оцелее и разцъфти.

Какво Ви донесе професията? Има ли нещо, което не сте очаквали, когато станахте библиотекар?

Вече пет години и половина съм библиотекар в читалищната библиотека при НЧ „Христо Ботев 1898”, гр. Рила. Библиотеката е светилище, а професията библиотекар приемам като професията на съвременния будител.

Преди да стана библиотекар, съм учила за логопед. И двете професии са свързани с работа с много деца, а това бе моя мечта. Професионалният ми път протече така, че днес съм и библиотекар, и логопед! Щастлива съм, че двете специалности, които практикувам, се допълват една друга. Още от самото начало на професионалния ми път в библиотеката имах възможност да превърна моята дипломна работа в реализиран проект – „Библиотечно-информационно обслужване на лицата с различно възприятие – дислексия, дисграфия и дискалкулия”.

Кои са любимите моменти в работата Ви?

Любимите ми моменти в работата са много. Първото и най-важно е, че отивам всяка сутрин с желание на работа, а когато обичаш работата си, всичко е лесно.

Обичам, когато нови деца идват в библиотеката, когато за първи път се докосват до този магичен свят, когато за първи път правят читателски картон, когато за първи път се налага да се подписват, когато за първи път поемат съзнателна отговорност към книгата, знаейки, че „книгата трябва да се пази, както пазят очите си”. Но най-много обичам, когато децата се връщат отново и отново в библиотеката.

Харесва ли Ви да организирате и провеждате тематични дейности и срещи? Кои от тях са най-посещавани?

В библиотеката тематичните срещи, които се провеждат, са многобройни. Като започнем с „Походът на книгата”, „Националната библиотечна седмица”, празници, свързани с юбилеи на автори, и много други. Голям интерес се наблюдава в читателския клуб „Приказен свят”, който е част от мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно”. Като библиотекар, моята задача е да запалвам искрици любов към книгата, а бидейки част от „Бисерче вълшебно”, мирогледът на децата се променя – те се докосват до новите книги, имат право да дадат своя глас за любима книга, номинирана за националната награда.

Вълшебството се случва!

На 11. май библиотекарите празнуват своя професионален празник. Тази година за втори път имаме честта в нашата библиотека в „Националната библиотечна седмица” да бъдем домакини и да посрещнем всички библиотекари от Кюстендилска област. Срещите и обмяната на опит с колегите библиотекари е традиция, която се осъществява със съдействието на директора на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров” – София Пейчева.

Читателите често ли се обръщат към вас за съвет? Как избирате кои заглавия да им препоръчате?

Много е важна комуникацията на библиотекаря с читателите. Тази връзка се гради с всяка среща, а споделянето е в основата на професията библиотекар.

Срещате ли затруднения в привличането на нови читатели? Ако да, какво ги поражда?

Който е закърмен още от ранна възраст с книгата, с него е много лесно да се работи – тези деца мога да привлека без проблем в библиотеката. Но много от съвременните деца израстват с новите технологии – това са така наречените „екранни деца”. Тук бариерата е много висока и трудна за преодоляване. Разбирам, че времето е такова, че поколението е друго, неизбежно животът на всички е свързан с новите технологии, затова и функцията на библиотеките постоянно се променя.

Съвременната библиотека не е само място за четене и пазене на тишина, библиотеката е и място за срещи, за споделяне, място за игри и забавления!

Понякога се притеснявам, че този синдром „екранни деца” ще ми навлече повече работа като логопед, отколкото като библиотекар. Искрено се надявам да не съм права.

Представете си, че имате пред себе си нечетящо дете от проблемна среда. Ако го спечелите на страната на книгите, то може да промени живота си из основи. Как ще оползотворите своя шанс?

В практиката си като логопед се сблъсках с дете, което до 4-годишна възраст е чувало слабо речта, което бе довело до късно проговаряне и неразбираема реч. Много трудно привличах вниманието му към логопедичната работа, докато открия, че той ОБИЧА, НЕ, ОБОЖАВА КНИГИТЕ!

Сега детенцето е вече в първи клас, трудно се ограмотява, изключително трудно се научи да чете, писането е истинско мъчение. Но като библиотекар успях да го спечеля на страната на книгите и резултатът до момента е над 100 прочетени книги с помощта на неговите родители! Много от любимите му книги (най-вече за животни), закупиха и личната му детска библиотека ежедневно се обогатява, а играчките ги няма!

А моята най-голяма радост е подаръкът, който е изготвен лично от детенцето с неговите родители, а именно книга, написана и нарисувана от тях – „Книга на джунглата – 2”. За Н. беше голяма радост, когато сложихме сигнатура на книгата и определихме точно на кое място в библиотеката трябва да стои!

В своя лекция писателят Нийл Геймън заявява, че неумееещият да цени библиотеките “заглушава гласовете на миналото и уврежда бъдещето”. Влияе ли начинът, по който говорим за библиотеките, на възприемането им от хората?

Все по-често срещам хора, които ме поздравяват за работата ми в библиотеката, а не са влизали в нея откакто съм библиотекар! И се обръщат към мен с думите:

„Вкъщи имам много книги, които няма кой вече да ги чете! Децата са в чужбина (или нещо друго)! Да взема да ги донеса в библиотеката!“

Понякога ми идва да изкрещя, че

библиотеките не са хранилище, което да съхранява само стари книги. Библиотеките са съвременни центрове, които имат нужда от постоянна промяна, а със стари книги и старо мислене промяната няма да дойде.

Какво бихте променили в сегашните библиотеки и как бихте описали библиотеката на бъдещето с 3 думи?

Бих поканила сегашните министри лично да посетят библиотеката в гр. Рила! Ще им покажа, че има смисъл държавата да обърне повече внимание на библиотеките и библиотекарите, а не „да бъдем просяци и просещи”!

Библиотеката на бъдещето –  ПАМЕТ, НАСТОЯЩЕ, РАЗВИТИЕ!