Библиотекарите говорят: Светла Божилова

Светла Божилова е библиотекар в НЧ „Светлина – 1929 г.“ в село Труд, област Пловдив. Едва ли името й е убягнало от полезрението ви – със своята сърдечност, топлота и огромно уважение към читателите, Светла е въплъщение на образа на най-отдадените на професията си личности.

В Националната библиотечна седмица ви срещаме с нея и със заразителните й ентусиазъм, плам и умение да насърчава четенето:

Какво Ви донесе професията? Има ли нещо, което не сте очаквали, когато станахте библиотекар?

Донесе ми много и вълнуващи емоции! Много предизвикателства и много смисленост в живота. Много отговорности и пълна библиотека с деца. Не съм очаквала, че работата ми като библиотекар ще изисква до известна степен и педагогическо образование и редица други образования – мениджмънт, справяне със ситуации, психология и други.

Не съм очаквала, че ще трябва да се боря за всяка нова книга в библиотеката, че ще трябва да доказвам в проекти какво е въздействието на книгите върху детските души.

Също, че ще участвам в редица конкурси и предизвикателства, за да бъда по-полезна на общността си. Не съм предполагала, че работата в една читалищна библиотека може да бъде изпълнена с такава динамика.

Кои са любимите моменти в работата Ви?

Те са много. Когато сме работили по училищен проект с децата, който трябва да бъде оценен от учител. Идват с най-блесналите и щастливи очички. Това е радост.

Когато намираме отговори на въпросите, които ми задават, в книгите, които съм предложила, и казват: „Това беше моята книга“. Това е радост.

Когато, вече студенти, се отбиват в селото през ваканциите и се обаждат, за да нагледат как е библиотеката. Това е радост.

Когато се връщат от чужди страни и споделят: „Е, тук се чувствам у дома си.“ Това е радост.

Когато, пишейки за библиотеката, споменават, че „библиотеката в село Труд е сърцето на селото“. Това е радост.

Когато ми звънят да отворя в почивен ден, защото нещо много спешно им трябва. Това е радост.

Това са различни случки, които, обединени, водят до духовна удовлетвореност. Става ти тихо и чисто в душата.

Харесва ли Ви да организирате и провеждате тематични дейности и срещи? Кои от тях са най-посещавани?

Много обичам срещите с децата и книгите. Поради тази причина имаме и читателски клуб от мрежата „Бисерче вълшебно“, казва се „Работливковци“. Създадохме го на 26.10.2018 година. Оттогава до днес работим заедно с различни деца. Едни порастват, други идват след тях. Кръстник на този клуб е Манол Пейков от издателство „ Жанет 45“. Гледаме да не скъсаме връзката между децата и книгите през есенно-зимния сезон. През този период ни приютява една класна стая в училището. Аз нося книгите там.

Ваканциите позволяват повече дейности с децата, тогава сме най-активни. Организирам летни читални на открито, пред читалището, както и пролетни „книжни пикници“. Разглеждаме различни книги, обикновено част от издадените през предходната или същата година. Винаги след четенето има беседа и множество въпроси, които даже може да не касаят книгата. След това имаме работилница. Изработваме си различни неща за спомен от сбирката и така до следващия път.

Понякога гледаме филми, друг път рисуваме сцени за камишибай театър. Децата обичат да организират сами концерти. Правят сценария, озвучават сами концерта. Изработват покани, афиши. С парите, събрани от концерта, отиваме и купуваме книги, които те сами избират.

От 2011 г. имаме доброволчески център към НАРД (Национален алианс за работа с доброволци) и децата, преминали обучението, доброволстват в библиотеката. Те познават вътрешната работа и помагат, което ги прави изключително съпричастни към развитието на библиотеката.

Читателите често ли се обръщат към Вас за съвет? Как избирате кои заглавия да им препоръчате?

Някои читатели обичат сами да си избират книгите, на по-малките помагам. Разказвам кратко съдържанието на книгата, но това е само в началото. Виждам, че третокласниците вече започват да си изграждат определен литературен вкус. По-възрастните знаят какво точно търсят.

Трябва да се изгради доверие между читател и библиотекар, за да се усетят интересите и търсенията.

Срещате ли затруднения в привличането на нови читатели? Ако да, какво ги поражда?

Село Труд се намира в Централна България. Будно и живо село е. Бих казала, че библиотеката ни работи активно. Виждам все повече родители, които вземат децата си от детска градина и ги водят в библиотеката. Затруднения не сме имали. По-скоро обемът на работата се увеличава и имаме нужда от повече помощници.

Представете си, че имате пред себе си нечетящо дете от проблемна среда. Ако го спечелите на страната на книгите, то може да промени живота си из основи. Как ще оползотворите своя шанс?

Вероятно ще му предложа първо да поиграем. В библиотеката има много игри, играчки, кукли-петрушки, настолни игри, конструктори и други, които са ни подарък от читатели и дарители. В процеса на играта бих показала нещо или бих прочела откъс от книга.

Много е важно детето да приеме библиотеката като свое място, без да се притеснява, без да се срамува да задава въпроси, защото библиотеката е за всички.

Да знае, че може да се сгуши между стелажите със слушалки на уши, да слуша музика и дори може да заспи, да мечтае със затворени очи. Може да срещне много приятели, може просто да поговори с мен…

В своя лекция писателят Нийл Геймън заявява, че неумеещият да цени библиотеките “заглушава гласовете на миналото и уврежда бъдещето”. Влияе ли начинът, по който говорим за библиотеките, на възприемането им от хората?

Да, много е важно как се говори за библиотеките. Спомням си преди години, когато организирах Нощ в библиотеката (инициатива за насърчаване на детското четене), една учителка беше казала на децата от класа й, които се похвалили, че ще преживеят една нощ в библиотеката: „Какво ще правите в тая библиотека?“. Така се случи, че имаше училищен концерт в голямата зала. Поканих учителката да разгледа библиотеката. Тя не беше стъпвала там от години.

Нощта беше истински празник за децата. Това, че останаха и преспаха една нощ сред книгите, участваха в работилница и други дейности, промени изцяло отношението им. Всеобщото мнение няма да споделям какво е, защото то не е положително, но това зависи от самите нас. Да ни познават, да познават работата ни, да сме близо до всички чрез книгите.

Какво бихте променили в сегашните библиотеки и как бихте описали библиотеката на бъдещето с 3 думи?

Мисля, че трябва да са по-уютни, по-цветни, по-просторни. Трябва да имат пространства за музика, за театър, различни видове изкуства, да е чисто и добре отоплено и най-важното – да има какво да се предложи на читателите. Нови, съвременни книги. Специално за библиотеката в с. Труд много бих искала да имаме един просторен детски кът с ниски бели или цветни стелажи, места за бебета, които да играят с тихи книжки или друг тип подходящи за възрастта, за да свикват с тази прекрасна среда.

Това, което изграждаме в малките дечица, се връща един ден като залог за бъдещето.

Да сме по-социални, по-отговорни и с грижа към страдащите. Три думи? Не мога да се събера в три думи, но: светлина –  мечти – нови хоризонти.