
Спомням си моя пръв учебен ден. Бях ужасно притеснена, защото не вярвах, че ще успея да се справя (а можех да чета вече!). Не знаех дали ще ми хареса в училище, дали учителите ще са мили и добри или точно обратното. Искаше ми се да изтичам при мама и да помоля да ме върнат в детската градина, при познатите ми неща…
Онзи буквар дълго време ме занимаваше със стихчетата си, с приказките и с шарените си картинки. А когато след 23 години се обърна назад и си спомня за първия си учебен ден, нито за миг не съжалявам за решението си да се сприятеля с книгите. Защо? Защото наистина са прозорец към света – стига да можеш да го отвориш!
Тогава видях специалния венец – портал, украсен с цветя и с хартиени букви, през който канеха всеки първолак да премине. На върха му стоеше макет на буквара, който бе шарен и доста симпатичен. Мисля, че в онзи момент взех решението за себе си да загърбя детската градина и да мина с една крачка напред. Не за друго – просто в забавачката нямаше книжки!
На добър час, мили първолачета! Вървете да покорите света и да го изпълните с щастливите си весели гласчета. А ако ви е притеснено, не забравяйте: търсете негово величество БУКВАРА – той ще ви покаже колко забавно може да е четенето!






