Аз, Буки, Веди…

Книгите били богатство. Били прозорец към света, който отварял необятните двери на вселената за нас, децата. Четеш ли, нямало как да не сполучиш, да не сбъднеш мечтите си, да полетиш към твоя собствен връх. Лесно е да се каже, но спомняте ли си колко е трудно да се научиш да четеш?

Спомням си моя пръв учебен ден. Бях ужасно притеснена, защото не вярвах, че ще успея да се справя (а можех да чета вече!). Не знаех дали ще ми хареса в училище, дали учителите ще са мили и добри или точно обратното. Искаше ми се да изтичам при мама и да помоля да ме върнат в детската градина, при познатите ми неща…
Онзи буквар дълго време ме занимаваше със стихчетата си, с приказките и с шарените си картинки. А когато след 23 години се обърна назад и си спомня за първия си учебен ден, нито за миг не съжалявам за решението си да се сприятеля с книгите. Защо? Защото наистина са прозорец към света – стига да можеш да го отвориш! Тогава видях специалния венец – портал, украсен с цветя и с хартиени букви, през който канеха всеки първолак да премине. На върха му стоеше макет на буквара, който бе шарен и доста симпатичен. Мисля, че в онзи момент взех решението за себе си да загърбя детската градина и да мина с една крачка напред. Не за друго – просто в забавачката нямаше книжки!

На добър час, мили първолачета! Вървете да покорите света и да го изпълните с щастливите си весели гласчета. А ако ви е притеснено, не забравяйте: търсете негово величество БУКВАРА – той ще ви покаже колко забавно може да е четенето!