Ана Ана – една нетипична принцеса
Всяка следваща история за Ана Ана ни оставя с озарен поглед и бълбукащ смях в корема. „Ана Ана. Не искам да съм принцеса“ също не ни разочарова, тъкмо напротив – покори ни! А дуото Алекси Дормал и Доминик Рок не престава да разказва интересни случки от живота на русото момиченце и нейните плюшки. Всички книги от поредицата, издадени на българския пазар от „PURKO“, са много близки до децата. За малчуганите е изключително лесно да се промъкнат по чорапи в историите и да полудуват на воля с героите…или просто да си погодят някой номер.
Ана Ана чете приказката за Пепеляшка и после потъва в сън. Обичните й плюшки използват момента, за да зарадват приятелката си. Те са сигурни, а и всеки знае, че всяко момиченце мечтае да бъде принцеса. И тъй като Ана Ана очевидно харесва „Пепеляшка“ и съвсем очевидно е момиченце, на тях им хрумва блестяща идея. Да помогнат на Ана Ана да стане принцеса!
След като тя се събужда, пътечка от цветни листенца я отвежда в градината, където я очаква изненада. Там Ана Ана се среща със своята кръстница, която взема нещата в свои ръце, за да може момиченцето да отида на бала. Ясно е как се ходи на бал – в каляска от тиква, теглена от кон, и с красива рокля. Ясно е и защо се ходи на бал – за да бъде омагьосан принцът от красотата на девойката!
Само че Ана Ана не е обикновено момиченце. И макар да харесва красиви истории, съвсем не иска да става принцеса. След първоначалното си разочарование, плюшките все пак научават важен урок – приказките са си приказки, но в живота не всяка тиква трябва да се превръща в каляска и не всяка млада дама иска да пленява принцове. Защото всеки ден предлага безброй възможности за вдъхновение!
Кой знае, може би скоро принцесите ще променят приказките си и ще кажат на света какво наистина харесват да правят. Обичат ли да носят корони и атлазени рокли? Харесва ли им да чакат да бъдат спасени и дали са съгласни да стоят в кулата? Или може би предпочитат да облекат дрехите за големи момичета, да слязат по стълбите и прекрачат прага.
В крайна сметка,
„историята свършва като всяка приказка.
… въпреки че в нея нямаше нито фея…
…нито принцеса.“
