Басните като мост между поколенията
Всички сме израснали с класическите басни на Езоп и Лафонтен. Те все още се изучават и са включени в летните читателски списъци на децата. Басните съвсем не са нов жанр и под една или друга форма се използват в различни сфери – от родителстване до терапия. Авторите на басни са много, но малцина от тях са известни на широката общественост. Именно затова решението на изд. „Софтпрес“ да запознае читателите с „Украински басни“ на философа, учител, богослов и поет Григорий Сковорода, е смело и заслужаващо внимание.
Думата „басня“ (fable) произлиза от “fabula” или „история“. Първоначално басните са се предавали от уста на уста, като с тяхното разказване се е целяло от една страна забавление, но най-вече предаване на урок, поука. У нас, а и в Западния свят, най-известни са произведенията на Езоп (VI век пр. Хр.). Важно е да се отбележи, че самият Езоп адресира басните си към възрастните. В тях се засягат въпроси, свързани с религията, човешките нрави, както и различни социални и политически теми.
Едва по време на Ренесанса басните се насочват към детската аудитория. Целта им остава същата – поучаване, преподаване на морален урок, нравоучение. Самият Лафонтен (XVII век) адаптира за пръв път басните на Езоп (и други), като ги оформя в поетичен вид и ги доближава до своето съвремие. Оттогава до днес се приема, че тези малки истории са предназначени основно за деца.
Мотива си да се залови със съчиняването на басни Григорий Сковорода предава така:
„Не обичам куха надменност и пищно пустословие. Обичам онова, което отвън не изглежда значимо, но сърцевината му е ценна, отвън е измислица, а вътре е истина..“
Текстовете му, преведени на български от Христина Йотова, са написани изцяло в традицията на класическите баснописци. Те са кратки, забавни и динамични, а героите им са толкова различни, че всеки би припознал в тях немалко съученици, колеги, съседи…защо не и себе си. В историите се осмиват горделивостта и глупостта, стремежът към превъзходство, убедеността в собствената правота. И обратно, по ненатрапчив начин изпъкват умереността, искреността, достойното поведение и стремежът към израстване. Авторовата реч се допълва от меките и приятни илюстрации на Инокентий Коршунов.
Без съмнение басните имат своето място в литературата и живота. Спорен е въпросът дали наистина те са правилно адресирани към децата, към сравнително малките деца. Някои от темите в „Украински басни“ не са лесно разбираеми. А в част от тях извадената поука не резонира достатъчно ясно с другия текст, което я прави объркваща.
„Ако отвори по-широко очи, всеки ще проумее, че природата се е погрижила в живота да има равновесие. Това е истината и тя може да успокои всяко терзание. Ако в богатството има това, което го няма в нищетата, то в нея ще се намери това, което го няма в богатството.“
Представих „Украински басни“ на няколко деца, по-малки (7-8 години) и по-големи (11-12 години). Първокласниците срещнаха значителни затруднения да разберат идеята зад непосредственото действие. Големите се ориентираха добре в повечето послания, но се „загубиха“ в стихотворните поуки. Дали басните следва да се предават в определени ситуации? Или да бъдат съпроводени от конкретни примери, а не прочетени като приказки за спокоен сън? Дали би било добре, ако бъдат оформени във вид, който да е атрактивен и за по-осъзната аудитория? Това са все въпроси, които оставям като насока за всеки родител, решил да запознае детето си с мъдростта на басните.
Вземете книгата с код с кауза DK19 от
Когато купувате книги с този код, вие помагате за насърчаването на детското четене с България.