6 книги за загубата и смъртта
Свикнали сме да асоциираме детството с безгрижие и волни игри. Това обаче далеч не е всичко, присъстващо в живота на децата. Малките човечета са част от света и като такава те стават неизбежни свидетели както на доброто, така и на лошото в него. Едно от най-тежките изпитания, през които може да премине семейството, е загубата на скъп човек. А естественият порив на родителите е да защитят децата от болката или поне да ги подготвят за този труден момент.
Важно е да се спомене, че за малките деца смъртта сама по себе си не е толкова болезнена тема, колкото за нас, възрастните. Те често подхождат към нея с видимо любопиство и това е най-нормалното нещо, колкото и „неуважително“ или „страшно“ да изглежда. Децата нямат нужда от специална книга да ги запознае със смъртта „за всеки случай“ – тя е неизбежна част от опита им така или иначе. Но подходящите четива могат да са от изключителна помощ, когато големите тъгуват за свой близък и трябва да отговорят на многото детски въпроси. За тези случаи е добре да имаме свой кратък списък с книги, които обясняват загубата и улесняват разговорите.
„Островът на дядо“ от Бенджи Дейвис, изд. „Artline Studios“
Сид обожава дядо си! Дядо пази ключ под изтривалката на своя дом, така че внукът му да идва винаги, когато поиска. Един ден дядото повиква момчето на тавана и му показва масивна метална врата. След като я отварят и преминават през прага й, двамата се озовават на палубата на огромен кораб. Те акостират на красив остров, където се отдават на веселба. Когато става време за връщане, дядото съобщава, че ще поостане на това красиво място. На следващия ден Сид търси металната врата, но от нея няма и следа…
Книгата за неразрушимата връзка между детето и обичания човек е подходяща за читателите между 3 и 7 години. За съжаление, „Островът на дядо“ не може да се намери в книжарниците, но пък можете да попитате в близката библиотека.
„Кико без крила“ от Радостина Николова, изд. „Мармот“
Една сутрин кученцето Кико се събужда върху небесен облак с усещането, че стопанинът му го търси. То отчаяно се опитва да слезе долу на Земята, но…безуспешно. Кико отново се озовава в облаците, където среща слон с крила и гъска, които му обясняват, че и на небето има живот и правила. „Кико без крила“ е история за домашните любимци, оставащи завинаги в сърцата ни. Ще я харесат читателите между 3 и 7 години.
„Планетата на дядовците“ от Здрава Каменова, „Център за неформално образование и културна дейност АЛОС“
Книгата е написана закачливо и неизменно предизвиква смях у децата. Наред с това тя има важна цел, а именно – да ги направи по-спокойни относно темата за смъртта и да им даде обяснение за това къде отиват баба и дядо, когато остареят твърде много.
Един ден Фипо сяда на пейка под голямо крушово дърво. Същата пейка, на която е обичал да седи с дядо си. Само че днес дядо му го няма. Няма и да дойде, защото мама и татко вече са обяснили на Фипо, че дядо му е на небето. Внезапно от короната на дървото се чува глас. Той заговаря момчето и започва да му разказва за щурото място, където отиват възрастните хора, след като си тръгнат от нас. Книгата е подходяща за децата между 4 и 9 години.
“Топлото човече” от Мая Дългъчева, изд. „Жанет 45“
Топлото човече живее в комините или на тавана, ухае на ванилия или на бебешка пудра, но със сигурност може да лети! То се появява винаги щом имаме нужда от утеха и прегръдка, защото някой важен си е отишъл завинаги от живота ни. Точно както са си отишли котенцето на Луси и бабата на Томи. Книгата хвърля мост между децата и възрастните в особено трудни моменти, когато разговорът горчи, а болката е силна. Самата Мая Дългъчева казва, че “Топлото човече” няма да „излекува“ раните, но ще предложи осмисляне и съчувствие. Книгата е подходяща за децата между 5 и 9 години.
„Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен, изд. „Пан“
Романът е едно от емблематичните произведения на Линдгрен и е в сърцата на поколения пораснали деца. С него ще се запознаете с братята Йонатан и Карл. Те се обичат безкрайно, но са и много различни един от друг. Карл е малък, слаб и болнав, а Йоанатан – силен, умен и лъчезарен. След злощастен инцидент двамата се пренасят в Нангияла – страната, в която отиват хората, след като починат. Там братята се изправят срещу злия Тенгил и неговото чудовище, стават част от бунтовниците и извършват чутовни подвизи. „Братята с лъвски сърца“ поднася на читателите си (5-12 години) темата за смъртта по много естествен и мек начин.
„Книга за смъртта“ от Пернила Сталфелт, изд. „Точица“
За разлика от горните, това заглавие не е художествено. Негова основна функция е да предложи подкрепа на родителите, чувстващи се несигурни да обсъждат темата с лекота. Пернила Сталфелт разглежда смъртта като явление, засягащо не само хората, но и всичко живо на земята; като нещо нормално и естествено. „Книга за смъртта“ се отличава с хумористичен дизайн, който може да подразни някои възрастни. Децата между 4 и 11 г. обаче я намират за близка до техните въпроси, чуденки и представи.
Животът предлага изключително много моменти за обговаряне на темата за смъртта с децата. От оголелите дървета в парка през неподвижната муха и мъртвото птиче до умиращите герои на детските книги. Важното е да бъдем както честни, така и деликатни с малчуганите.
