Урок по българска история

„О, неразумний юроде, поради что се срамиш, да се наречеш болгарин? Или не са имали болгаре царство и господарство?” (Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”, 1762 г.)

Преди почти една година, в навечерието на честването на 133 години от Освобождението на България, се замислих какво знаят днешните деца за националния ни празник, на какво сме ги научили ние – техните родителите?

В днешно време е модерно да оплюваш, да се оплакваш, да се отричаш. Да обвиняваш останалите за лошия си късмет. Да осмиваш и да омаловажаваш всичко и най-вече да забравяш.

И българската история страда в забвение. Имената на смелите и видни българи днес са ни познати като имена на улици. Ходим по музеи и исторически места, защото са туристически обекти и ще ни ударят печат, но не си правим труда да научим, да си припомним и да предадем нататък.

Та, в навечерието на Националния празник с класната на дъщеря ми Карин решихме да се борим. Да променим представата на децата за историята като ужасно скучен предмет, да им разкажем, че 3-ти Март не е просто почивен ден, да припомним и на родителите защо е хубаво да си българин. Как обаче да обясниш на някого, който все още учи за животните и сезоните, за когото събитията от българската история граничат с фантастиката, какво е Освобождение? Защо трябва да сме горди и т.н.? Ами като започнеш от началото…

Вие помните ли хан Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Златния век на българската книжнина при цар Симеон? А за Самуил, Иван Асен и Калоян знаете ли? Знаете ли, че България е имала излаз на три морета? Левски, Ботев, Караджата, Раковски, Заимов, Захари Стоянов, Каравелов, Петлешков, Бенковски – забравихте ли ги?

Предлагам ви един урок по история за второкласници. Видеото заснехме специално за вас с дъщеря ми, а в секцията “Презентации”, можете да изтеглите и самия презентационен файл с обясненията към него:

Дано, макар и понякога разочаровани от собствената си държава, никога не забравяме каква богата история притежаваме!