Заговорът на Лас Флорес – (не)напразни усилия на любовта
07.03.2017

„Заговорът на Лас Флорес“ от Андреа Ферари (изд. Тонипрес) е първата ми среща с детска книга, в която действието се развива в Аржентина. Трябва да призная, че я почувствах като глътка свеж въздух сред морето от актуална тийн литература, занимаваща се с проблемите на деца, преодоляващи загуба на близък човек; болни или различни деца, изпитващи затруднения да се впишат в обществото.

Не че темата на тази скромна 110-странична книжка е безгрижна. Напротив! Действието се развива около пика на икономическата криза в Аржентина през 2002 година, когато хората масово остават без работа и изпадат в бедност и безизходица. Но Андреа Ферари е избрала да ни разкаже за борбата на жителите на едно аржентинско селце да го спасят по един изключително забавен начин, така че в крайна сметка оставя слънчев спомен и усещане за надежда и близко избавление.

„Заговорът на Лас Флорес“ разказва за семейството на доктор Ерера, който заради кризата губи работата си в Буенос Айрес и след дълго търсене успява да си намери нова, но чак в Лас Флорес – никому неизвестно забутано селце в Патагония. Крайно неохотно децата на доктор Ерера, Мара и Леонардо, напускат училищата, приятелите, многообразието и интернета на големия град, за да го заменят с предполагаемата скука и нищо-неслучване на новото място.

Лас Флорес споделя нерадостната съдба на много малки градчета и села в Аржентина (пък и във всяка друга страна, включително България) по време на криза. Поради липса на препитание, хората се принуждават да мигрират към големите градове, а младите също не се завръщат след като заминат да учат другаде. Изправени пред реалната опасност любимото им село да се обезлюди и запустее, „флоринците“ учредяват спасителен отряд, който да измисли и осъществи план за спасяването на Лас Флорес.

Това, което новопристигналата лекарска дъщеря Мара не подозира е, че планът е тясно обвързан с нея и с внукa на местния богаташ дон Алфонсо. Следват множество комични ситуации, описани със свежо чувство за хумор и симпатия към героите. Семплата наглед история се оживява от факта, че се редуват две разказвачки – Мара и Анхелес, местна жителка и член на Спасителния отряд на Лас Флорес. Мара предоставя безцеремонния си свежо-откровен поглед на тийнейджър, който знае какво иска и най-вече какво не иска Smile. Анхелес пък описва сбирките на „отряда“ и произтичащите от тях събития по такъв неповторим начин, че е невъзможно да не се засмеете. Моят любим момент е завършека на всяка сбирка – с множество наздравици за успех на достойното дело.

Особено ми допадна и усещането за общност, принадлежност и желание да отдадеш от времето и енергията си за благополучието на любимото си родно място. Затова силно препоръчвам тази топла, слънчева и ведра книжка на младите читатели над 10 години и техните родители, уморени от тревожни новинарски блокове. С нея ще се пренесат в потъналото в цветя аржентинско селце и ще се забавляват искрено с вълненията на симпатичните му обитатели. Единствената ми забележка към този роман е, че е твърде кратък и едва започнала да се наслаждавам на атмосферата и героите, вече го бях приключила.

За авторката: В неофициалната си биография Андреа Ферари споделя как в едно свое детско стихотворение заявила, че като порасне ще стане танцьорка, дресьор на лъвове или писател, така че явно е уцелила едното Smile По образование е преводач от английски, но работи над 20 години като журналист. Започва да пише заради дъщеря си и открива, че ѝ доставя огромно удоволствие. Със „Заговорът на Лас Флорес“ печели през 2003 г. наградата за детска литература на испанската фондация SM „El Barco de Vapor”. Една от другите й книги, ”El hombre que quería recordar“, е включена в каталога White Ravens 2016 на най-голямата детско-юношеска библиотека в света – Internationale Jugendbibliothek в Мюнхен.

“Заговорът на Лас Флорес” е номинирана за наградата “Бисерче вълшебно” 2017.

Автор: Яна Кръстева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар