Непохватковците забъркват каши, а читателите се забавляват
21.08.2018

Нямам представа защо все още мишките са плашещи за толкова много хора. Аз лично ги смятам за доста симпатични животинки, затова поредицата за непохватковците на Сорел Андерсън силно ме заинтригува. Началото дава „Непохватковците забъркват каша”, последвана от „Непохватковците забъркват каша на морето (изд. Прес).

Как ще реагирате, ако като Хауърд Армитидж в обикновена вторнишка сутрин откриете в офиса си 2 мишки, които дояждат бисквитите ви под бюрото? Вариантите са много, но Хауърд избира да не се впечатлява кой знае колко от говорещите мишоци. Тримата се запознават, похапват и пият чай. Хауърд е обикновен служител, чийто шеф господин Бълартън непрекъснато му крещи и откровено го тормози.

Първис и Мики Томпсън са братя гризачи, които са избрали да живеят в неговия офис, защото там цари пълен безпорядък и има доволно количество остатъци от храна. Първис е енергичен, винаги пълен с идеи и готов за приключение (обикновено резултатът е непредвиден). Мики Томпсън е закръглен и вечно гладен. Двамата често спорят, което приключва с добронамерено боричкане.

След като вече са се запознали, героите са готови да се забъркат в куп комични ситуации, като не бива да имате съмнения кои са главните виновници. Всяка книга от поредицата съдържа по 4 кратки глави. „Непохватковците забъркват каша” ни запознава със слоницата Ортруда, която Хауърд намира случайно в мазето (не питайте какво прави подрастващ слон в мазето на офис сграда), със запушения парен котел Бърни и ни отвежда на състезание за най-енергична кучешка опашка. В „Непохватковците забъркват каша на морето” (превод Цветелина Велчева) цялата менажерия се опитва да стигне до морето, което Първис и Мики Томпсън естествено превръщат в епично пътуване.

Сюжетите на Сорел Андерсън граничат с абсурда, предлагат достатъчно динамично действие (без това да е акцентът), свежо чувство за хумор и са изключително забавни за читателите от 7 до 10 години, пък и не само. Затова „Непохватковците” са идеалното четиво за новоизлюпени или неуверени читатели – текстът е лесен за четене, с изобилие от пряка реч, а Първис и Мики Томпсън са много симпатични герои със склонност към неволно забъркване на каши и по детски простичка логика за функционирането на света. Като например:

„– Откъде взе тази карта? – попита накрая той.
– Нарисувах я, преди да тръгнем – отвърна чистосърдечно Първис.”

Или:

„– Да, предполагам, че е най-добре да закусим – съгласи се Първис, – но в момента  изобщо не съм гладен. Стомахът ми е пълен с пеперудки.

Пеперудки ли? – попита Мики Томпсън. – Ама откъде се взеха тези пеперудки?
– Бяха си там, когато се събудих тази сутрин – обясни Първис.
– Че защо си ги изял? – попита загрижено Мики Томпсън.
– А? – учуди се Първис.
– И най-вече защо си ги изял всичките? Можеше да ми оставиш малко.”

Илюстрациите на Никола Слейтър допринасят значително за атрактивността на поредицата. Тя залага на различни техники (колаж, графични рисунки) и прекрасно допълва и надгражда текста. Илюстрациите са забавни и в комбинация с различните шрифтове и разположение на текста добавят раздвиженост, която ще допадне на малките читатели и ще държи вниманието им приковано в ситуациите, забърквани от Първис и Мики Томпсън.

У дома 7-годишната ми дъщеря първа прочете „Непохватковците забъркват каша” и ми ги препоръча с думите, че мишоците са много забавни. Последвах препоръката й и сега е мой ред да ви ги препоръчам.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар