“Книгата на всички неща” – книга за истински важните неща
10.11.2016

“Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
Щастлив – отговори Томас. – Като порасна, ще стана щастлив.”

Нидерландският писател Хюс Кайер е познат на българските читатели с книгата си “Заедно завинаги, амин” (изд. Ергон), а съвсем скоро на български ще излезе една от най-популярните му творби – “Книгата на всички неща” (изд. Жанет 45). Кайер е номиниран за наградата “Ханс Кристиан Андерсен” (2008), а през 2012 г. получава престижната Мемориална награда на името на Астрид Линдгрен (Astrid Lindgren Memorial Award).

Историята започва през далечната 1951 година, когато 9-годишният Томас решава да пише книга, озаглавена “Книгата на всички неща”. Възможно ли е изобщо да се напише такава книга? Светът е необятен, възможностите на човешкото познание са органичени. Но дали все пак съществените неща в човешкия живот не се броят на пръстите на едната ръка и затова могат да се поберат между страниците на тънка книжка? 

Томас живее с родителите си и 16-годишната си сестра Марго. Бащата е винаги сериозен и дълбоко религиозен. “Баща му се страхуваше от веселбите. Страхуваше се най-вече от шегите…. Баща му се страхуваше до смърт.” От всичкия този страх се е превърнал в тиранин и насилник, който редовно бие Томас и майка му.

Майката е смирена и пречупена жена, която не смее да се опълчи на съпруга си. Марго първоначално изглежда глупава и повърхностна, но с времето Томас забелязва, че е избрала по-изтънчен подход да се опълчи на баща им – подмолна съпротива без открито противопоставяне. Поне докато чашата на търпението й не прелива.

Томасовата книга на всички неща обаче не разказва само за семейството. Там намират място и 16-годишната Елиза с кожения крак, в която момчето се влюбва, и възрастната съседка госпожа Жасмин, обявена за вещица от децата. Г-жа Жасмин, разбира се, не е това, което изглежда и след запознанството си с нея Томас започва да получава отговори на измъчващите го въпроси. Оправдано ли е бащиното насилие? Наистина ли Иисус иска от хората да водят такъв строг и безрадостен живот? Има ли момчето право на мнение за собственото си щастие? Какво да правиш, когато любовта ти се яви под формата на по-голямо от теб момиче, при това с физически недъг?

Стилът на Кайер е изчистен и елегантен, но поетичен и много мощен при внушаването на отговорите по въпроси като любовта, щастието, страха, добротата, смелостта. В сюжета почти няма да срещнете драматични обрати, а фактите за семейството на Томас са изложени без каквато и да е назидателност. Липсва лицемерие и заобикаляне на неудобни теми като домашното насилие и използването на религията за морално оправдание. В резултат, “Книгата на всички неща” е красива и нежна история, която постепенно и ненатрапчиво разкрива трудно уловими неща – какво значи да си добър човек, какво е щастието, какво прави човека красив в очите на другия, какъв морален компас трябва да ни води.

“Томас виждаше неща, които никой друг не виждаше.” Така започва първата глава на книгата, а аз мога да кажа: Кайер пише за важни неща от гледната точка на децата, както никой друг не пише. Нали и децата като всички хора искат да бъдат щастливи, а какъв по-добър и разбираем съвет за пътя към щастието от този:

“Знаеш ли къде започва щастието? – попита госпожа Жасмин в главата му. – Там, където свършва страхът.”

Преводът от нидерлански е на Мария Енчева и чудесно предава характерния за Кайер стил. Оформлението и илюстрациите са на Люба Халева, която познаваме от илюстрациите към “Весел гъделичкащ смях” - единствената българска книга, включена в престижния каталог White Ravens 2016. Обичайно книгите за по-големите читатели не включват толкова много илюстрации, но в случая изборът на издателя води до превъзходен резултат. Люба е свършила отлична работа и книгата е богато изпъстрена с красивите й и провокиращи въображението илюстрации.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар