Дебели феи и чудеса в “Момчето, което можеше да лети”
18.04.2017

Книгата “Момчето, което можеше да лети” (изд. “ФЮТ”) е част от поредицата “Наоколо се случват чудеса” на английската писателка Сали Гарднър. Българските читатели вече познават нейното творчество от “Операция “Зайче”, но за разлика от историята за Емили Ву, която се разгръща в доста широк мащаб, историите в “Наоколо се случват чудеса” са по-кратки, макар и също толкова забавни.

Томас Топ би трябвало да празнува деветия си рожден ден. Е, вярно, че почти никой не иска да присъства на партито му заради стария фокусник, който неизменно отговаря за равлекателната програма, но дори това е по-поносимо от факта, че Томас лежи в леглото си. Болен. Сред получените до момента подаръци се срещат пуловер, химикалка, монета, облепена с тиксо върху стара коледна картичка и наръчник за начинаещи рибари, т.е. положението е адски гадно и едва ли може да се влоши повече… Ненадейно на вратата на семейство Топ цъфва най-дебелата фея с розова коса, издокарана с балетна поличка и смачкана корона. Тя предлага на Томас да си пожелае нещо и първото, което му минава през главата, е желанието да може да лети. Оттам всичко се обръща наопаки…

Проблемите на новоизлюпения летец Томас са няколко. Първо, той живее в обикновено семейство и баща му държи да си останат точно такова. Сляп за всякакви прояви на развинтено въображение, татко Топ безмилостно заклеймява летенето, дебелите феи и всякакви подобни дивотии. Второ, мнението на бащата на Томас е споделено и от учителите му, които отказват да признаят летателните му умения. Така летенето е на път да се окаже доста глупаво желание, докато момчето не среща на един покрив господин Вини. Той ще му разкрие тайните на свободния полет, ще му сподели някои тайни и ще помогне на Томас да спечели поне един привърженик за каузата на летенето.

“Лошото е, че е много трудно да си възрастен и затова понякога ние не успяваме да видим вълшебствата край себе си.” – казва майката на Томас.

И това някак е разбираемо, защото възрастните винаги се вземат прекалено насериозно и не искат да се занимават с детински работи.

Онова, което ме накара да се замисля, са думите на Томас към майка му:

“- Пожелават си разни други работи, като например красота или дълга коса, или да бъдат най-големите компютърни вълшебници. Става все по-рядко, казва господин Вини, децата да си пожелават такива прости неща като да могат да летят”.

Ако се огледаме, ще видим точно такива деца – желаещи да получат красиви лица, скъпи играчки или престижни професии. Къде обаче остават в цялата тази работа мечтите да летиш като Питър Пан, да притежаваш кон и веранда като Пипи… Точно върху това ни кара да се замислим Сали Гарднър, показвайки ни очарованието на простичките мечти!

Освен, че пише леко и увлекателно, Сали Гарднър има много интересна лична история – тя страда от дислексия (като повечето гении, между другото). Проблемът ѝ в онзи момент, в който дислексията все още не е добре позната, е толкова сериозен, че на 11 години тя се озовава в училище за изоставащи деца. На 14 години, когато всички възрастни смятат, че няма никакъв шанс за нея, Сали се научава да чете. И това обръща целия ѝ живот…

Днес се знае, че дислексията не е психическо заболяване. Известно е, че с подходящо обучение всяко дете може да се научи да чете и пише. А книги като тези на мисис Гарднър са в състояние да запалят искрата у всички млади читатели да мечтаят.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар