Архипелаг Ню Йорк – едно възможно бъдеще
04.07.2018

Познавах Владимир Тодоров от илюстрациите му към детската книга “Капризите на Оливър” (изд. Тодор Нейков) с автор съпругата му Боряна Тодорова и бях силно впечатлена от леко мрачните и доста реалистични илюстрации като от анимационен филм. Неизбежното сърфиране из мрежата ми даде информация за впечатляващата му холивудска кариера, затова с особена тръпка разгърнах новата му книга, този път насочена към тийнейджърите, на която Тодоров е едновременно автор и илюстратор.

“Архипелаг Ню Йорк” (изд. Лексикон) ни отвежда в недалечното бъдеще, след като нивото на океаните се е повишило, а човечеството е покосено от вирус. Ню Йорк е под вода и само горните етажи на най-високите сгради се показват като острови над водата. Така образувалият се архипелаг е във властта на губернатора ван Занд и приближените му, които държат монопола върху питейната вода, а оттук – и живота на хората. Съвсем очаквано бедняците живеят в Долната част, а богатите – в Горната.

16-годишният Флин Пери е от Долната част и е посветил времето си на гмуркането с идеята да спечели ежегодните Изпитания (заедно с партньора си Тони) и да стане един от елитните Свободни гмуркачи на ван Занд. Това ще го измъкне от мизерията и рискованите незаконни гмуркания за плячка, която след това продава на черния пазар. Нещата, разбира се, не вървят по план – здравето на Тони се влошава, новият му партньор в гмуркането, красивата Мадисън Рей, го привлича не само с гмуркаческите си умения, а наглият син на губернатора, Лио ван Занд, го е взел на мушка и няма да се откаже, докато не го съсипе. Когато нещата стават твърде лични, Флин трябва да избере страна и да се изправи срещу тираничните управници. Хубавото е, че ще открие неочаквани съюзници.

“Архипелаг Ню Йорк” е разказ, в който освен екшън, опасности и напрежение, ще откриете приятелство, първа любов, синовна обич, морални дилеми и предупреждения за отношението на човечеството към природата. Ако обичате постапокалиптичните истории, които ви пренасят в бъдещето, когато сме объркали нещата, и ви карат да поразсъждавате как бихте се справили в такава ситуация, това е задължителното ви следващо четиво.

Няма да крия обаче, че за мен “Архипелаг Ню Йорк” се носи по вълните благодарение на превъзходните илюстрации. С особена детайлност те успяват да предадат отчайващата, задушна и задушаваща постапокалиптична атмосфера на Долната част на архипелага или усещането за свобода, което откритата морска шир и гмуркането носят на Флин. Разглеждането им е истинско удоволствие и докато колебливо напредвах с текста, често се връщах към тях.

Класата на Владимир Тодоров като илюстратор е безспорна и наистина е на световно ниво, но не мога да кажа същото за уменията му като разказвач. Подобни на “Архипелаг Ню Йорк” постапокалиптични истории сме гледали многократно в холивудски продукции, така че сюжетът не изненадва с нищо. Основните герои (Флин, Тони, Мадисън), пък и второстепенните (господин Коуалски), макар и симпатични, са досадно клиширани и не успяха да ме изненадат с реакциите си. Екологичната нотка пък остана едва загатната, но предполагам, че в евентуално продължение ще заеме по-важно място.

Радвам се, че изд. “Лексикон” дава възможност на българските читатели да се срещнат с “Архипелаг Ню Йорк”. Изданието може да се похвали с отлична корица и хубава хартия, но личните ми предпочитания съм към малко по-едрия шрифт. Със сигурност повече усилия е трябвало да отидат обаче за доизглаждане на текста и корекция.

Ако сте в целевата тийн публика на романа, ви препоръчвам да отделите време и да се потопите в опасните води на архипелаг Ню Йорк – не възлагайте големи очаквания на сюжета, но обърнете особено внимание на илюстрациите.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар