Алис (Андершен) в страната на плахите деца
08.06.2018

От една трета до половината от хората са интроверти. За тези, които ме познават, е ясно, че съм попадам в тези проценти, също като 9-годишната Алис Андершен (“Резервна принцеса”)Срещата ми с нея бе любов от пръв поглед и идеята на норвежката писателка Турюн Лиан (кой друг, ако не скандинавците!), че тихите и плахи деца заслужават внимание ми допадна изключително много.

Алис е от типа героини, които почти не се срещат в детската литература (при все статистиката от първото изречение!). Тя е от най-стеснителните, притеснителни и затворени момиченца, които можете да си представите. Не обича да общува с непознати, а и у дома си играе предимно сама в стаята. Изобщо й е трудно да привлича вниманието на родителите си като по-големия си брат Мартин или по-малката си сестра Миа. Алис е експерт в самостоятелните занимания, но понякога и на нея й става скучно, особено ако и приятелят й Ивер го няма. В такива моменти след дълъг размисъл може да се осмели да излезе от къщи и да опита да стигне до гаража, за да поседи с баща си. Звучи съвсем просто и не изглежда като кой знае какво приключение, нали? Турюн Лиан умело ни кара да погледнем през очите на Алис и да преживеем едно “приключение” в неин стил.

Смятам за изключително важно в детските книги да има героини като Алис. Наистина, те не са атрактивни, пълни с енергия и страст към приключенията –  за тях е изпитание да излязат от дома и да изминат по улицата краткия път от входа до гаража. Но пък са представители на децата с интровертен характер, които срещаме всеки ден, макар най-често да не им обръщаме внимание. Фактът, че не отговарят на наложения стандарт за екстравертност не омаловажава качествата им като личности, нито намалява потенциала им да постигнат значими неща в живота си.

“Алис Андершен” (изд. Изида) не е само книга за тихите деца, които ще се разпознаят в Алис. Тя е и за техните приятели и познати (деца или възрастни), които имат възможност да научат какви мисли минават през главата на едно интровертно дете и как изглежда светът от неговата гледна точка. Турюн Лиан чудесно е уловила вътрешния живот на Алис (вероятно фактът, че и тя е била затворено дете е помогнал) и елегантно предава много важно послание: трябва да се научим да приемаме интровертните деца такива каквито са, да не ги притискаме да се впишат в стандарта, да им показваме, че ги забелязваме и обичаме и не бива да се чувстват подтиснати, че не успяват да се преборят за вниманието ни с методите на по-екстравертните си братя/сестри. Или казано с думите на Сюзан Кейн, автор на “Тихите. Силата на интровертите в един свят, който никога не млъква”:

“…интровертите са абсолютно чудесни такива, каквито са.”

Надявам се Алис да отвори вратата за повече интровертни персонажи в детската литература, при това в централна роля, а не като почти незабележимо присъствие в антуража на обичайния енергичен и шумен герой.

Чудесният превод отново е дело на Росица Цветанова, а илюстрациите – на Йойвин Туршетер.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар