„Златните конци“ свързват Холокоста с днешните тийнейджъри
Темата за Холокоста е изключително важна, както и задачата да пазим спомена за онези позорни за Европа времена. От голяма необходимост е и да запознаем днешните тийнейджъри с него. „Златните конци. Пътуване във времето I. Ако бях на тяхно място„ на Валентина Щайн се заема именно с тази задача.
Начало на пандемията от коронавирус. Затварят училища, магазини, театри, музеи. 10-годишната Кая и по-големият й брат Алекс живеят в Лондон. Точно в такъв момент германските тийнейджъри Кевин и Марта пристигат у тях на 3-месечен ученически обмен.
Затворени в апартамента, четиримата не общуват много помежду си. Докато един ден не се събират в пълната с книги дневна и не се фотографират за спомен с „Полароид“. Една от снимките на Кая обаче е доста странна. На нея тя е досущ като момичето от стара снимка на баба й и дядо й, а е заснета преди секунди. 40 дни след началото на карантината децата попадат в червеева дупка, която ги отвежда в Берлин през 1933 г.
Гоненията на евреи вече са започнали и режисьорът господин Кер се опитва да спаси 2 еврейски деца, скрити в театър „Глория“ и играещи Ромео и Жулиета в неговата постановка по Шекспир. Еврейското момиче е двойничка на Кая. В този исторически момент Кая трябва да си избере роля – преследвач, жертва или творец.
Срещите със сладкаря господин Хаманн, полицая Лиам и неговата майка г-жа Вебер (бивша учителка по немски, а сега шивачка на театрални костюми) ориентират четирите деца в обстановката. Те стават свидели и на публичното изгаряне на книги от нацистите на 10 май 1933 г.
Водени от думите на господин Хаманн и г-жа Вебер, изборът на децата става по-ясен. Оставям на златните конци на г-жа Вебер да ви преведат през тази история за изпитания и необходимост от вземане на решения.
В края на книгата авторката Валентина Щайн е събрала няколко подробни бележки с ключова или просто любопитна информация, с които да разшири знанията на читателите и да ги провокира да се задълбочат в тогавашната действителност. Какво е Гестапо, какво означава „полицай на реда“, кой е създателят на емблематичните шевни машини „Сингер“, коя реална личност е първообраз на господин Кер или какъв е произходът на тортата „Гараш“? Всички отговори са скрити в бележките в края на книгата.
Книгата е най-подходяща за читатели над 12 години, а заради подробните бележки е много подходящи за четене и обсъждане в читателски клубове или използване като допълнително помагало в часове или кръжоци по история.
„Златните конци“ е богато илюстрирана от Милена Радева, което без съмнение улеснява потапянето в атмосферата и допълва удоволствието от четенето. Освен илюстрирано, изданието е и в голям формат, с твърди корици и кадифено покритие.
Приветствам начинанието и оценявам избраната от Валентина Щайн гледна точка и подход, макар идеята за пътуване във времето съвсем да не е новаторска. Аз с удоволствие бих прекарала повече време в компанията на Алекс, Кая, Марта и Кевин в Берлин от 1933 г. Бих се радвала на още по-богат сюжет и по-пълнокръвни персонажи, които по-убедително да ме изправят пред предизвикателствата на онези години.
Всичко това би могло да стане в книга с по-голям обем. Надписът на корицата „Пътуване във времето I. Ако бях на тяхно място“ подсказва евентуално продължение, което се надявам да завърже всички нишки, оставени от „Златните конци“.
Книгата можете да поръчате на www.prikazka.de.