Защо децата имат нужда от книги?
„Защо децата имат нужда от книги?“ е заглавието на речта, произнесена от Астрид Линдгрен през април 1958 г. при получаване на наградата “Ханс Кристиан Андерсен”. Тогава Линдгрен е наградена със златен медал за книгата си “Расмус и скитникът” от Международния съвет за книги за млади хора (IBBY).
Речта е публикувана в Skolbiblioteket, бр. 3 от 1958 г.
Превод от шведски език за „Детски книги“: Соня Бакоева
Толкова е странно като си помисля, че основната причина да стоя тук сега са скитниците от моето детство. Тези скитници, които чукаха на нашата врата вечер и казваха: ”Мога ли да легна при децата тази нощ?”. Ние, децата, седяхме там в кухнята и ги гледахме втренчено и с ококорени очи. За нас тези скитници бяха голямо приключение. Ние бяхме селски деца и ни беше трудно да разберем, че има хора, които не живеят уседнало, а се местят постоянно и вървят по пътищата. Беше вълнуващо и приключенско. Много от скитащите бяха приятни, разговорливи и мили – точно като Оскар в моята книга. Те имаха да разкажат толкова много и точно затова ги харесвах.
Като се върна назад в мислите си, все едно, че е било преди 100 години, когато бях дете и срещах тези скитащи хора. Светът се е променил изцяло от тогава. Родила съм се точно в края на периода, който бих нарекла “конски времена”. Ако се бях родила само 10 години по-късно, нямаше никога да мога да напиша тази книга, тъй като нямаше да знам нищо за това историческо време, когато имаше скитници и когато се яздеше, а не се караха автомобили по пътищата. Мисля, че това беше добро време да бъдеш дете. При всички случаи, моето детство беше щастливо и когато написах “Расмус и скитника”, почувствах като че се завръщам в един изгубен рай. Не твърдя, че този свят е бил рай за Оскар, който е бил скитник или за Расмус, който е бил сирак, казвам само, че това беше един рай за мен и че беше прекрасно да се завърна там с написването на моята книга. Прекрасно е да бъдеш отново дете в онзи рай.
Мисля, че така всъщност трябва да бъде, когато човек пише за деца. Човек сам трябва да бъде едно дете. Човек не може просто да седне съзнателно и да опита да си помисли как е било. Човек трябва да се потопи обратно в своето собствено детство и да си спомни дълбоко в душата си как е изглеждал светът, как е миришел, какво е усещал, на какво се е смеел човек, за какво е плакал, когато е бил дете.
Случва се хората да ме попитат: ”Когато пишеш, мислиш ли през цялото време за децата, които ще прочетат твоята книга?” Не, не мисля. Не мисля за тях въобще. Аз пиша за едно единствено дете – едно дете, което понякога е на 6 години, понякога на 8, а понякога може и на 11 години да е. Но въпреки това, винаги е едно и също дете…дете, което някога живееше в една селска къща в Швеция, по времето на “конските времена”. Така е – аз пиша най-вече, за да развълнувам това дете, което аз самата някога бях.
Случва се също така, хората да ме попитат: ”Не би ли написала книга за възрастни?”. Все едно имат предвид, че съм написала много книги за деца и вече е време да премина към нещо по-добро. Не, не искам да пиша за възрастни.
Искам да пиша за читател, който може да направи чудо. Децата създават чудеса, когато четат. Те вземат нашите бедни, сухи изречения и думи и им вдъхват бляскавия живот, който те иначе нямат.
Писателят не създава всичко в книгата сам. Читателят трябва също да помогне. Но един писател на книги за възрастни не разполага с такива малки помощници, както ние. Неговите читатели не създават чудеса. Само при децата съществува такава фантазия, която може да построи замък, само с няколко прости камъка.
Книгите се нуждаят от детската фантазия, истина е. Но още повече е истина, че детската фантазия има нужда от книги за да живее и расте. Не съществува никакво друго средство, което може да замени книгата из основи за развитието на фантазията. Днешните деца гледат филми и телевизия, слушат радио, четат комикси – всичко това е със сигурност забавно, но няма нищо общо с фантазията. Едно дете, единствено с книгата си, създава някъде в тайните на душата си собствени картини, които превъзхождат всичко останало. Такива картини са нужни на човек. Денят, в който детската фантазия се умори да създава картини, светът ще обеднее. Всичко голямо, което се е случило в света, се е случило първо в някоя човешка фантазия и това как ще изглежда утрешния свят, зависи до голяма степен от размера на въображението, което имат тези, които сега се учат да четат. Затова децата имат нужда от книги.
Снимка на корицата: Freepik