Обичайно с есента идват дъждовете, листата падат, а заедно с тях надолу потегля и общото ни настроение. Разбира се, случва се децата да се почувстват унили или дори ядосани по други причини – точно като Ед от „Вихър“ (изд. „Дакелче“), поднесена от Луиз Грег в превод на Мария Змийчарова.
Какво ще откриете в книгата?
Един есенен ден Ед мете нападалите листа, когато внезапен порив на вятъра запраща едно от тях в лицето му, а той се спъва в метлата си и пада на земята. Вихърът навън постепенно започва да духа вътре в момчето, като предизвиква неочаквана буря. Та нима често именно малките неволи не отприщват сдържания до този момент поток от емоции!
Ед се заема настървено да измете всичко, изпречило се на пътя му – котки и кучета, листа, коли и автобуси, хора, телефонни кабини… Докато не ги събира на една голяма и разбъркана кучина, какъвто голям и разбъркан е и гневът му. Дали обаче това го успокоява? Оказва се, че не.
Тогава момчето може би намира начин, чрез който да възвърне доброто си настроение.
Прочит под лупа
„Вихър“ е книга за емоциите и в частност за детския гняв, който бликва изведнъж, а силата му понякога е неудържима. Можем само да предположим, че Ед не се гневи наистина на попадналото пред лицето му листо, а че то е повод за последвалата бурна реакция. На какво тогава е ядосано момчето? Така и не разбираме, но всъщност няма и нужда. На всеки родител е познат ураганът, връхлетял след привидна дреболия.
Измитането на града е чудесна метафора на детския опит да се „разчисти“ напрежението с хаотични и непремерени действия, които често водят до още по-голяма бъркотия във вътрешния свят. Действително, ние имаме вътрешното желание да сме „начисто“, ала невинаги лесното решение е най-правилно.
Илюстрациите от Джулия Сарда са, меко казано, очарователни. Цветовата им гама чудесно улавя есента и мрачното настроение, а освен това са и изненадващо забавни като фон за вилнеещия гняв.
В крайна сметка, Ед намира своето решение и съумява да се справи с емоциите си. Дали стратегията му ще сработва всеки път? Едва ли. Със сигурност обаче е добро начало.
Идеи за разговор
- Кога за последно детето ви изпита толкова силен гняв?
- Каква беше причината? От позицията на времето, причината беше ли достатъчно значима?
- Често в яда си децата се удрят. Какво друго биха могли да направят?
- На какво вероятно е ядосан Ед? Какво може да предизвика такава реакция?
- Нека детето даде пример за нещо, което му помага да се успокои, когато е ядосано.
- Как можем да се „сприятелим“ със силните си чувства?
„Вихър“ е добро напомняне, че потиснатите емоции не вещаят нищо добро, но и безконтролното им изразяване е просто другата страна на същата монета. С времето обаче бурите ни правят по-силни и мъдри, стига да се научим да ги наблюдаваме и уважаваме.
