Когато възрастните си мислим или говорим за деца, в умовете ни изникват топли случки с нашите собствени палавници или обатното – хаосът, който остава след тях. За децата се казва, че са щастие, смисъл, утеха, неподправена любов. Аз бих добавила, че те са привилегия. Привилегия е да бъдем допуснати в умовете и сърцата им, да държим крехкото им доверие, когато сме заедно вкъщи или се срещаме в работата.
Решението за създаване на семейство почти винаги е съпътствано от светли мечти. От блянове за споделеност и лекота в сбъдването на идеалните отношения и дом…и идеалните деца. Животът обаче има свои приумици и е отредил пътеките на едни да се вият прави и обозрими, а на други – да лъкатушат, да се скриват и показват отново. За своя криволичещ път, осеян с препятствия, тъга, изпитания и много любов ни разказват Мариана Кръстева и Димитра Мирчева в дебютната си книга „Така започна всичко“, първа рожба на също дебютиращото издателство „Така започна всичко“.
Мариана Кръстева е и художник на всички илюстрации, което още повече подсилва силата на споделената история. Рисунките са ярки, богати и символични и помагат на малките читатели да си представят по-ясно болката и радостта на героите. И ако това е малко, то ще добавя и че за текста е избран шрифт Adys, създаден специално за деца и родители с ниска до средна степен на дислексия. А как започна всичко? Седнете и слушайте…
Живели някога цар и царица, които имали всичко, което човек може да пожелае. Радостта им, уви, не била пълна, защото в просторните им, разкошни стаи царяла тишина. Колкото и двамата да се надявали, дълго чаканото детско гласче не влизало в дома им. Дошъл ден, в който двамата решили да тръгнат накъдето им видят очите и да подирят щастието си.
„Три планини изкачили, три реки прекосили, но не се отказвали… Били си подкрепа и опора един на друг и надеждата не ги напускала! Сякаш трудностите ги правели по-силни и сплотени. Щом били заедно, нищо не можело да ги спре!“
След дълъг път царят и царицата се озовали пред мрачно и свъсено блато. Неочаквано дочули нежни звуци и поели към тях. Открили малко и изплашено лисиче, оплетено в бодлите. А тях самите пък открил страшният Блатник, господарят на блатото. Висока цена им поискал той, за да пусне и тримата да продължат напред. Но понякога е нужно да оставиш всичко познато, да жертваш една ценност, за да направиш място на друга.
Няма да издам последвалите приключения на царя и царицата, които в крайна сметка ги отвеждат до мечтаното детенце – Калина. Приказката е изпълнена със символи и значения и смятам, че различните читатели могат да припознаят в тях елементи от собствената си история. Защото това не е просто поредната детска книга, а разказ за осиновяването. Прозорче, през което да влезете заедно с малчугана в тази нелека тема.
Да станеш родител не е просто физически процес, в който решенията взима само тялото. Родителят се настанява и узрява първо в съзнанието и желанията, а след това в реалността. И само така той може да бъде отдаден и обичащ. В България, за съжаление, разговорите за осиновяването все още се замитат под килима. За него не се пита, то не се обсъжда, още по-рядко се изговаря с децата. Все още съществува идеята за осиновяването като толкова смущаващ процес (и за детето, и за родителите), че мнозина предпочитат просто да премълчат случването му.
Едва ли има има нещо по-вдъхновяващо и смело от това да обикнеш с цялата си същност някого и да го направиш част от живота си. Разгърнете книгата с децата си вкъщи, защото споделянето и откритото общуване по важните теми е съществено и нужно.
„Така започна всичко. Как продължава ли? Калина и Лиско са неразделни навсякъде – те играят заедно, заспиват заедно и още хиляди пакости и приключения ги очакват и занапред… Не край, а ново начало!“
Можете да закупите книгата и да подкрепите „Така започна всичко“ на https://www.howitallbegan.family/
