Литературата си остава едно от местата, на които можем безопасно да се срещнем лице в лице с трудности, ужасни събития и със собствените си демони.
Децата харесват прямотата и честността, уважението в преценката и възможностите им. Вероятно затова най-близо допускат именно авторите и произведенията, в които намират изброените характеристики. Книги като „Кронос, тоя нещастник“, „Сянката на щуреца“, „Балада за един счупен нос“, „Гипс“ и др. сполучиха да достигнат до читателите и да предадат послания, които повечето възрастни не успяха.
За поредната трудна тема се осмеляват да заговорят изд. „Мармот“ и Елисабет Карин Павон Рюмер-Рютен в „Страхът ми от храната“. В превод от Анелия Петрунова, комиксът предоставя важна информация и пресъздава противоречивите преживявания на всички, които се борят с хранително разстройство.
Какво ще откриете в книгата?
Елисабет разказва личната си история за преминаването през юношеството и трудностите, с които се сблъсква. За кратко време всичко се променя – родителите й се разделят, сменя училището и средата си, а отгоре на всичко тялото й се променя драстично. Започват да поникват косми, идва месечното кръвотечение, ханшът и бедрата се заоблят, гърдите й набъбват, по лицето й се появяват пъпки и петна. Като че ли всичко е извън контрол. В опит да се справи с безпомощността си, Елисабет се среща с чудовището в себе си – Норе.
Норе я научава как да поеме отново контрола над тялото си и двете съставят план, състоящ се от свирепа диета, изтощаващи тренировки и броене на калории. Не след дълго резултатите са налице. Елисабет е по-слаба, а тялото й е стегнато и силно. През цялото време Норе е плътно до нея, като й вдъхва кураж, дава й сили и й повтаря колко е красива.
Постепенно момичето губи все повече и повече килограми и започват да настъпват нежелани промени. Месечният цикъл на Елисабет спира. Кожата й става суха и сивкава, косата й започва да пада, пониква мъх и сякаш нищо не е в състояние да я стопли. Неусетно Елисабет се откъсва от приятелите и семейството си и започва да общува само с Норе. Докато един ден момичето не загубва съзнание и не бива прието в психиатрично отделение със строг и обезличаващ режим.
Прочит под лупа
Да се говори за хранителните разстройства (в случая за анорексия нервоза) не е лесно. Изкривеното възприятие за собственото тяло и тегло значително затруднява постигането на диалогичност, а невъзможността да накараш някого да яде или да не яде прави битката изключително предизвикателна. Елисабет успява да накара читателите да я чуят именно със споделяне на личните си чувства, страхове, мисли и слаби страни.
Комиксът пресъздава реалистично същността на анорексията, промените във възприятията, движещите мотиви, некореспондиращите с действителността мисли и представи, „орязването“ на социалните контакти, фиксирането върху теглото и тялото. Загатва за съществуването и на други хранителни разстройства, някои – по-трудни за разпознаване.
Важно послание е и това за влиянието на обществото и социалните норми. Рядко си даваме сметка, но децата ни са обградени от изисквания относно външния им вид. От рекламите по телевизията, билбордовете и витрините на магазините, през клиповете в Тик Ток, популярността на инфлуенсърите, та до нашия собствен пример (диети, лишаване от храна, ежедневни тренировки, козметични корекции и др.).
Не на последно място, „Страхът ми от храната“ разкрива и действителната причина за анорексията – неувереността, липсата на сигурност и себеуважение, загубата на контрол, високата самокритичност. Борбата за живота и повторното въвеждане на храната, уви, са само началото и целта им е запазването на целостта на организма. Анорексията обаче е само синдром, зад който се крият истинските врагове.
Идеи за разговор
- Знаехте ли нещо за анорексията? Какво ново научихте?
- Познавате ли деца, които страдат от анорексия? Как разбирате за това?
- Какво мислите за своето тяло? Съобразявате ли се с това как изглежда то в чуждите очи?
- Как изглежда идеалното женско тяло?
- А идеалното мъжко?
- Попитайте за мнение и по-възрастните – родителите си, бабите, дядовците. Различават ли се мненията им?
- Как се борите с чудовището във вас, както и да се нарича то?
- Към кого можете да се обърнете за подкрепа и помощ в трудни моменти?
Дори да сте на мнение, че хранителните разстройства са нещо далечно (поне от вашето дете), не си позволявайте да затваряте очи пред тяхното съществуване. Децата имат нуждата да знаят повече за света, в който живеят, и за опасностите, които ги дебнат. Колкото по-достоверни са източниците им на информация, толкова по-добре.
Снимки: изд. “Мармот”
