Детско-юношеските книги са забавни, поучителни, понякога наивни или малко страшни. Те често обхващат множество различни теми и послания и по този начин не отстъпват по сериозност на четивата за възрастни.
„Спомени от гората: Мемоарите на Фердинан Къртичев“ от Микаел Брeн-Арно е именно от тези книги, които се отличават с богатството на идеите и езика си. Първата част от френската поредица идва при нас благодарение на изд. „Мармот“ и със сигурност няма да остане незабелязана от по-чувствителните и романтични натури.
Какво ще откриете в книгата?
Арчибалд Лисичков е горд собственик на книжарницата в Краснокорие и изпълнява съвестно и със страст задълженията си на книжар. Приютява книгите, написани от животните от близки и далечни гори, грижи се за уюта и чистотата в книжарницата, изслушва желанията на клиентите си и ги насочва към най-добрите заглавия.
Един ден, залисан в разговор с многословен писател, Арчибалд не обръща внимание на дребния посетител в магазинчето и на книгата, която купува. Минути по-късно в книжарницата влетява разтревоженият Фердинан Къртичев и се втурва да разглежда книгите по лавиците в търсене на своите мемоари. Оказва се, че точно те са продадената малко по-рано книга. А това е беда, защото над ума на Фердинан се спуска булото на болестта забравянка. Тя безпощадно заграбва изминалите години и спомени, лицата на близките, дори ежедневните навици. Оказва се, че г-н Къртичев не може да си спомни своята любима – нито откога не е с него, нито какво се е случило с нея.
„Как да не се боиш, когато се събуждаш до някого, за когото не помниш дали е бил тук на заспиване? Как да не се боиш, когато заспиваш с мисълта, че си млад, а се събуждаш с побелели лапи и покрита с бръчки муцуна? Как да не се боиш, когато вратите на спомена се затварят и любимите остават, хванати в капан зад тях?“
Разчитайки само на бледата следа, оставена от няколко снимки, Арчибалд Лисичков предлага на възрастния кърт заедно да се отправят назад към миналото, за да разкрият загадката – коя е била Мод и какво я е сполетяло.
Прочит под лупа
„Спомени от гората: Мемоарите на Фердинан Къртичев“ е затрогващ разказ за болестта Алцхаймер и нейните опустошителни последици. Разсеяността, немарливостта и загубата на спомени са описани достатъчно реалистично и семпло. Но наред с тях намират място и връщането към миналото, търсенето на безопасност, вдетиняването, страха от промени, нуждата от грижа и комфорт, присъщи за засегнатите от болестта.
Посвоему книгата е и история за любовта в нейните най-разни измерения – между партньори, към семейството, към детето, към приятелите и изкуството. Споделена или тайна, мълчалива или шумна, тя разкрива свои различни лица в книгата, като в крайна сметка си припомняме, че никой не печели нищо от нейното потулване.
Романът поставя фокус и върху чувството на загуба на най-близък човек. Той може да бъде съпруг или съпруга, сестра, приятел, дете…или „просто“ надежда. Историята на моменти се превръща в дълбока и лепкава вода, твърде мрачна за малки читатели/слушатели. Несъмнено тъгуването, смъртта на близък е важна тема и има своето място в детските книги, а искреният и уважителен подход е най-удачният за децата. Дълбочината на описаните емоции и събития в книгата, обаче, я правят подходяща за по-пораснали читатели.
„Защото за Русо да признае, че е къртица, означаваше също да признае, че е бил онова момченце, на което са можели да се подиграват, детето, което са можели да удрят, защото е различно, онова мъничко същество, което са можели да изоставят, когато е бил само бебе.“
Още нещо, което прави впечатление в романа, е поетичният език. Използваните по-редки думи, мечтателните описания и различните похвати придават на текста класическо и романтично звучене. Но това е и причината книгата да представлява известно предизвикателство за част от публиката си – дългите и сложни изречения на моменти насичат плавността на историята и изискват повече читателски опит.
Именно на фона на описателния и красив език някои изрази, изполвани от героите, изглеждат по-скоро не на място. Често срещаните „ябълката му с ябълка“ и „семчица ябълкова“, например, са забавни за децата на 5-6 години, но могат да предизвикат насмешка у по-големите читатели, към които е адресирана книгата.
Идеи за разговор
- Разкажете повече за болестта Алцхаймер. Имате ли роднини или познати, засегнати от нея? Как се държат и говорят?
- Колко е трудно и едновременно с това лесно да се забрави нещо, което обичаме?
- Има ли благородни лъжи? Какво би оправдало (или не) осъзнатата лъжа?
- Кои са най-топлите ви спомени и с кого са свързани?
- Ако някой ден решите да напишете собствени мемоари, какво бихте включили в тях?
Ако и вашето дете харесва красивите истории, неочакваните обрати и уюта на дома, то „Спомени от гората: Мемоарите на Фердинан Къртичев“ вероятно е точният избор. Преводът е на Зорница Китинска, а приказните илюстрации на Саное само допълват атмосферата в книгата и добавят още няколко щипки чар!
