Споделено: Какво е за мен да бъда учител

“… децата от по-заможни семейства ще намерят много отворени врати към успешен живот, но децата от бедни семейства често имат само един шанс в живота – добър учител и училище, които им дават възможността да развият своя потенциал.” (Andreas Schleicher, PISA 2018: Insights and Interpretations, OECD, 2019)

Александра Георгиева е сред активните учители, които познаваме. Тя е смела, борбена и учениците й я обичат. Алекс отглежда четящи и мислещи хлапета – призвание, което следва неотклонно. В ситуацията, в която са изправени учителите – да бъдат между чука и наковалнята, между родителските изисквания и министерските разпоредби, – решихме да я попитаме какво е за нея учителската професия и как е успяла да се подготви, да се развие и днес да постига успехи с учениците си. 

Аз избрах да бъда учител. Започнах да уча на 24 години и това беше съвсем съзнателен избор. Напуснах чудесната си работа и започнах да уча редовно.

От първия си ден в университета се карах с преподавателите. Причините бяха много. Мисля, че никой не беше очаквал студент, който да изисква. Аз също се изненадах от себе си, но в крайна сметка учех за каузата, за престижа, за идеята. Бях отлична студентка.

Започнах да работя веднага след дипломирането. Дали университетът ме беше подготвил? Не!

Бях получила отлично методическо образование, но нямах никаква идея какво ме чака в училище.

Ще съм винаги признателна на първия си директор и на учителите там. Те ми позволиха да се уча и ме научиха на страшно много. Пуснаха ме да плувам в дълбокото, ама наистина. Имах ученик, който всяко междучасие свалях от дърветата в двора. Ученичка, която хвърляше столове по съучениците си. В класа ми добре говореха български език половината деца. Идваха да учат деца от дом за сираци. Имах дете с лека форма на аутизъм. В първата година на педагогическата ми практика.

Когато получих първата си заплата, исках да седна в коридора пред кабинета на счетоводителката и да се разплача от яд. Никога не бях работила за по-малко пари. Но пък никой никога не ми отказа помощ, съвет или просто подкрепа. Всички се отнасяха към мен с уважение въпреки неопитността ми. Аз имах шанс.

След няколко месеца се получи онзи “клик”, онова усещане, че всичко си е на мястото. Работата продължи да бъде безкрайно трудна, но учениците видяха мен, а аз видях тях.

Няма методика за това, няма учебник, няма обучение – има само любов.

За нищо не бих заменила тези първи две години, моля да ме извините за клишето.

Трудно ми е да опиша как ме гледаше моят клас, когато им казах, че ще се преместя в Бургас. В Бургас всичко е различно, но това не прави работата по-малко предизвикателна и интересна.

Работя с прекрасни деца, които много обичам. Тези деца имат изключителни родители. Те винаги са ме подкрепяли и са заставали зад всяка моя идея: тържество на буквите по стихове на Петя Кокудева, коледна пиеса по писмата на зайчето Феликс, летни домашни работи, читателски клуб, работилница по творческо писане.

Всеки клас е различен. Няма формула, няма един правилен начин, няма универсален подход. Всичко може да бъде научено, обяснено и разбрано. Понякога лъчът и отсечката се превръщат в счетоводител и пътешественик. Друг път трябва да завиеш съгласните с “ь”, за да им стане мекичко. Да намерите всички странни думи в приказката и да им измисляте значения. Налага се да търсим изпарението в един летен ден или да си представим каква ще е държавата, в която няма закони.

Искрено вярвам, че училището е повече от сграда. Знам, че мога да преподавам в автобуса по пътя към Мадарския конник, в голямото междучасие, у дома, пред компютъра.

Аз съм щастлив учител, който обича безкрайно много работата си и своите ученици. Мисля, че те го знаят. Това са техните разсъждения какъв трябва да е добрият учител:

  • когато четеш пред класа и ти е трудно, добрият учител ще ти помогне, а няма да мине направо на следващия
  • когато дава интересни задачи и домашни, а не скучни и отегчителни
  • когато е мил с децата и родителите
  • когато не вика
  • когато обяснява всичко много внимателно
  • когато учениците му са послушни
  • когато научава децата на нови неща по интересен начин
  • когато е справедлив и честен
  • когато не ни кара да преписваме
  • когато излиза с децата навън
  • когато иска да ни научи на нещо ново, дори когато ни се сърди
  • когато ни чете книжки

Ако сте учител и искате да споделите какво е за вас професията, какво ви дава, кои са трудностите и предизвикателствата, които преодолявате и кое ви мотивира да продлжавате напред, пишете ни на editors@detskiknigi.com. Ще се радваме да споделим и вашата история.