Разкажи ми с жест!

Когато мислим за децата, обикновено си представяме средностатистическите такива, виждащи и чуващи прекрасно, движещи се свободно, възприемащи и общуващи по познатия начин. Склонни сме да забравяме, че не всички малчугани отговарят на това описание. Някои са със слухова, други – със зрителна увреда, трети срещат значителни трудности в процеса на учене, четвърти влизат в аутистичния спектър и т.н.

Едно от нещата, които направиха силно впечатление на екипа ни по време на Панаира на детската книга в Италия, бе наличието на книги, създадени с грижа и внимание към различните деца. В България специализирани и лесно достъпни издания за тях почти отсъстват. А когато се спъват процесите на изследване на темата, намаляват и възможностите за ефективна комуникация, успешна интеграция и желана реализация на съответните деца.

Именно затова съм развълнувана да ви представя първите две заглавия от поредицата „Разказвам с жестове“ на изд. „Colibri” – „Време е за сън“ и „Толкова много емоции“. Те са предназначени за мъничета между 6 месеца и 3 години, а във фокуса им са ситуации, дейности или проблеми от ежедневието на най-малките.

В книгите са поместени кратки текстове, хвърлящи светлина върху въпроси като: „Защо сънят на детето ми е толкова хаотичен?“, „Защо детето не успява да заспи?“, „Какво прави детските емоционални преживявания така бурни и неконтролируеми?“. Едновременно с това родителите ще си вземат различни идеи за справяне и успокояване. Информацията и стилът й на поднасяне са съвременни и основани на идеята за привързаното родителство.

В лявата част на всеки разтвор са разположени по две от основните думи в текста. Те са визуално представени, писмено обяснени и придружени от QR код към видео, показващо на практика съответната дума.

Илюстрациите в „Разказвам с жестове“ са на Youlie и определено заслужават похвала. Макар и да са семпли и изчистени, те успяват да уловят и пресъздадат недвусмислено емоциите на героите. Това е от голямо значение за конкретните книги – езикът се нарича „жестомимичен“ точно защото в него важни са не само движенията на ръцете, но и емоционалната експресия. А за да бъде тя усвоена от детето, първо трябва да бъде разпозната в човека отсреща.

Ако мога да изведа един минус на книгите, това е фактът, че използваните думи са от френския жестомимичен език. Говоримите езици са различни, но и жестомимичните имат своите отлики. Не съществува специализиран бебешки жестов език, още по-малко универсален такъв. Въпреки това „Време е за сън“ и „Толкова много емоции“ са знакови за детското книгоиздаване у нас. Преди да се отъпче път, първо се прокарва пътека. Място за подобрения и развитие има тогава, когато се положи някакво начало.

Вярвам, че това е значима тема не само за няколко конкретни групи, но и за обществото ни като цяло. Затова е редно да се потърси мнението на лице, сведущо по въпросите за жестомимичния език, спецификите на хората със слухово увреждане и техния живот. Такъв професионалист е Силвана Павлова – богослов, дългогодишен преводач на жестомимичен език, основател на неделно училище за деца с увреден слух и консултант по подкрепена заетост. Уверявам ви, че Силвана е много повече от всичко това и горещо се надявам да се докоснете до обичта й към глухите деца!

Можем ли да говорим за универсален бебешки език със знаци? Съществува ли изобщо подобна концепция?

Силвана: Бебешкият жестов език е свързан по-скоро със стандартния жестов език, тъй като, ако глухи родители го ползват, децата автоматично преминават към него още от бебешка възраст. Няма стандартизация точно в този диапазон. Просто жестовете са по-кратки, по-ясни и по-имитиращи, защото езикът се базира на това дали бебенцето е спокойно, дали плаче, дали е жадно, гладно. Всички онези емоции, типични за възрастта му.

Показаните жестове в книгата са от френския жестомимичен език. Това би ли създало затруднение или противоречие с българския такъв?

Силвана: Разбира се. Жестовият език е национален, всяка държава има собствен, защото той изобразява народопсихологията и начина, по който се извършват определени действия.

Тъй като жестовият език е пространствен и доста често – имитиращ, вероятно е във Франция навиците, традициите при отглеждането на едно дете да са различни. Както в България, както и в други държави.

Защо е важно да има книги като тази, които съчетават текст и жестове?

Силвана: Книжки трябва да има, защото те са свързващото звено. Когато един родител е глух и е достатъчно ограмотен, може лесно да обучава своето глухо дете именно чрез тях, четейки, показвайки му и тълкувайки жест или емоция според изобразяването им. Мога да кажа, че съм истински възхитена от тези книжки и смятам, че са един много хубав старт за нашите глухи родители и техните глухи деца. А и за родители, които са чуващи, но детенцето им се е родило с глухота или постфактум се е получила такава увреда.

Начинът, по който са илюстрирани, е изключително подходящ. Много важно е това, че в самия текст думичките, изведени като жестове, са с удебелен шрифт. Друго важно нещо е QR кодът, от който автоматично се преминава във видео връзка за точно изпълнение на жеста.

До момента има различни речници на жестовия език, но там движенията са отразени със стрелки, които често объркват хората – изображения от този тип са легенда и човек трябва да е вече в езика, за да знае накъде е конкретното движение. Плюс това, емоцията няма как да се изобрази на 100% в 2D изображение.

За хора, които нямат слухови увреждания, вероятно е малко непонятно как тези книги могат да бъдат ползвани. Кои групи хора или индивиди ще бъдат най-облагодетелствани от това, че книгите са на пазара?

Силвана: В последно време много често говорим за жестовия език като за полезен за дечица с различни увреждания. Най-често става дума за деца в лекия спектър на аутизъм, където, както знаем, директната комуникация не е особено подходяща, но чрез жест се постига разговор и тук жестовият език много помага. В ранна възраст децата са по-движенчески разположени, т.е. по-лесно възприемат света чрез движение. Тъй като това е реално игра, илюстрация на това, което чувстват и от което имат нужда – например „пия“, „ям“, „тъжен съм“, „плаче ми се“, „искам нещо“, „радвам се“.

Спомена и за майки, които са чуващи, а възпитават деца със слухова увреда.

Силвана: Когато имаме чуващ родител с глухо дете, е изключително ценно да имаме такива книжки. Защото чуващият родител е много далеч от глухата култура и от езика като традиция. А и жестовият език е жив език и той се развива. Само в България ние наблюдаваме доста трансформации в жестовете от 100 години насам, а изследванията показват, че по света има жестов език от доста по-рано и съответно той се променя заради промяната в начина на живот. Когато един родител е чуващ, той няма понятие от тази комуникация. Когато има на какво да се облегне, е много по-лесно, защото

глухото дете компенсаторно развива своето зрение и моторика така, че да усвоява света именно чрез движенческа импровизация. И тук тази книжка е много полезна.

Ако говорим за глуха майка с глухо дете, с тези книжки ще се зададат стандартните жестове и на това дете после ще му е по-лесно да се интегрира в собствената си среда. В момента в Пловдив, Пазарджик и Варна имаме различни жестове за елементарни думи като „жена“ например, което би могло да обърка децата по-късно. Така че и тук книжката ще е много полезен инструмент.

Последният случай е когато майката е глуха, а детенцето – чуващо. Ако то се запознае с книжката като елемент от обучението си още от ранна възраст, майката ще въведе по-лесно детето в своя свят. Защото тя е в глуха среда, борави с жестове, нейните приятели – също, и чуващото дете по-лесно ще започне да комуникира с нея.

Ако отдавна търсите повод да разучите жестомимичния език, нека добрият пример бъде ваше вдъхновение. А в случай че темата за различията ви вълнува, хвърлете поглед и на списъка ни от книги, посветени на нея.