„Покровителят на крадците“ разкрива грандиозна измама
„Покровителят на крадците“ на Андреас Щайнхьофел (изд. „ЕМАС“) е любопитна детективска история, която прилича по-скоро на сценарий за екшън филм. За разлика от всички книги от този жанр, на които съм попадала, решението на автора да използва литературния похват персонализиране и да представя всеки един момент от перспективата на дадения герой, поддържа любопитството на читателя към детайлите, които никога не биват разказани и същевременно те кара да четеш още и още, надявайки се любопитството ти да бъде задоволено.
Детективската история е забъркана напълно по правилата като за възрастни: има грандиозен заговор за немислима кражба, а три деца случайно се натъкват на информация – крайно недостатъчна, но и ясно говореща за бъдещото престъпление. Главните герои са Дагмар (Дагс), Гудрун (Гуди) и Олаф. Дагс и Гуди са братовчедки, но са напълно различни. Първата живее в семейство на учени и е развила изследователски наклонности. Прилича на ходеща енциклопедия, домашният ѝ любимец е плъхът Ромео, а най-шокиращи са очите ѝ – всяко в различен цвят. Гуди е руса и мила, преместила се е наскоро в Берлин с майка си и не познава никого освен братовчедка си. А тя не се държи никак дружелюбно! Олаф пък страда, защото глас в главата му го кара да краде, макар момчето да не желае това и никога да не задържа откраднатото за себе си.
Тримата се срещат случайно на гара „Зоологическа градина“ в Берлин. Невинното предложение на Олаф да шпионират случайно избрани минувачи, за да разберат повече за тях, ги изпраща в различни посоки. И докато „жертвите“ на Олаф и Дагс не са много интересни откъм лична история и навици, мъжът, който се впуска да преследва Гуди, я отвежда до Пергамския музей. Решено да си тръгне, момичето забелязва гологлав гангстер, който преследва нейната „жертва“, а после я натиква в лъскава кола. Единствената следа от престъплението е малка бележка със странна фигура и надпис КЕМ5018.
Трите деца разбират, че са се натъкнали на истинско отвличане. Предизвикателната бележка тормози любопитството им и ги кара да търсят отговорите, които по някакъв начин са свързани с известния Пергамски музей. Редица случайности подсказват на Дагс какво означава надписът, а шпионирането на известен дизайнер и приятелката му се оказва най-опасното преживяване за момичето и за плъха Ромео. Бездействието на полицията ще накара Дагс, Гуди и Олаф да вземат нещата в свои ръце и да се впуснат в рисковано преследване, което ще ги отведе в запусната част на Берлин и ще застраши живота на един от тях. Тайните на Музейния остров, върху който е построен Пергамският музей, ще им подскажат решението за предотвратяване на престъплението. Въпросът е дали наистина три деца могат да се изправят сами пред организираната престъпност и дали тайнственият Покровител на крадците наистина ще им помогне…
Книгата „Покровителят на крадците“ не е просто детективски роман за юноши. Авторът събира тримата напълно различни герои, които в началото не са особено дружелюбно настроени един към друг. Поради личните си проблеми те се забъркват в шеговитото преследване на непознати, но щом играта загрубява, тримата ще трябва да се научат да общуват и да споделят знанията и уменията си, за да излязат невредими. Първата любов, клептоманските прояви, породени от неразбирането на родителите и необходимостта винаги да се доказваш като най-добрия, са част от предизвикателствата, с които Дагс, Гуди и Олаф ще трябва да се справят. Докато разкриват грандиозната престъпна схема, те ще обогатят гледните си точки и ще успеят да погледнат живота си от друга перспектива. Ще станат по-толерантни към себе си и към другите и ще разберат кое е истински ценното в живота на всеки от тях.
Андреас Щайнхьофел предлага на читателите изключително интересен роман – и като замисъл, и като литературни похвати. Чрез персонализацията той следи всеки от героите си и разкрива само случващото се в дадения момент, оставяйки читателя да навърже липсващите парченца информация. Cliffhanger пък е художествен похват, използван и в киното, когато действието прекъсва на най-интересното място, оставяйки читателя да се терзае каква е съдбата на героите и да очаква с нетърпение продължението.
Въпросите, които авторът повдига в „Покровителят на крадците“ (изд. „ЕМАС“), касаят толерантността, приятелството, любовта и способността да се справяме с проблемите, поглеждайки нещата от различен ъгъл, вместо да се оставяме на течението. Книгата е подходяща за читателите над 10 години, макар присъствието на хомосексуален фотограф вероятно да е наложило поставянето ѝ в категорията 12+ от издателите.
Преводът от немски език е дело на Василка Ванчева, а книгата е част и от великолепната поредица „Европейски разказвачи XX-XXI век“ на изд. „ЕМАС“.