Не учете детето си да чете още в предучилищна възраст

Екипът ни често се натъква на родители, които изгарят от желание да научат децата си да четат от ранна възраст. Опитът на Вал Стоева с дъщеря й е подобен, а допуснатите грешки я мотивират да ги споделя с възрастните, за да отглеждат четящи деца лесно и успешно. 

Когато бях на 3 г., едната ми баба (учителка на начален курс), забеляза интереса ми към книгите, които ми четеше. Започна да ме учи да разпознавам буквите, да деля думите на срички, а накрая – да ги чета. На 3,5 г. прочетох първите си думи, а от 4-годишна се справях с книгите съвсем сама. Препусках из томовете с приказки от домашната библиотека, не исках никой да ми чете (да не си помислят, че съм малка!), а в четвърти клас вече заемах книги от отдела за възрастни в градската библиотека. Способността да чета сама ми вдъхваше увереност, караше ме да се чувствам добре.

Книгите винаги са били неизменна част от живота ми. Когато се появи дъщеря ми (2002 г.), да четеш на бебето си не беше модерното занимание, каквото е днес, а информация за ползите от този процес почти не се срещаше. Затова и допуснах доста грешки, които много от четящите и амбициозни млади родители допускат – реших да науча детето си да чете на 4-годишна възраст. Заредих се с образователни книги, тетрадки, та дори и буквар. Карти и кубчета също май нямаше, правех си сама. Толкова бях мотивирана, че превърнах четенето в урок: „Коя е тази буква?“, „Хайде, прочети думата!“. Ден след ден, докато дъщеря ми не се обърна и не ми каза:

„Не разбираш ли, че не си ми учителка! Няма да се науча да чета, защото ТИ искаш. Когато тръгна на училище, ще ме научи учителката ми!“

Беше само на 4,5 г., а ми даде важен урок.

Постепенно, докато растях като родител, научих много. Например, че детето се развива индивидуално и усвоява различните умения тогава, когато е готово. Като човек, ангажиран професионално с насърчаване на четенето, днес следя много научни изследвания и знам, че опитите да учиш детето си да чете преди училище, не са добра идея. (Тук вероятно онези, чиито деца са проявили сами интерес да четат преди 7-годишна възраст, няма да се съгласят. На тях ще кажа, че ако детето им проявява интерес, той може да бъде задоволяван, но умерено, без да бъде подхранван излишно. И без да се прекъсва нишката на съвместното четене, която е ключ към отглеждането на читатели.)

Статия в lifehacker.com, на която попаднах преди време, разказва за подобен на моя родителски опит. В нея се споменава книгата на Даниъл Т. Уилингъм, професор по психология в Университета на Вирджиния и автор на книгата Raising Kids Who Read („Да отгледаш четящи деца”). Той съветва родителите да не се захващат с обучаване на децата в механизма на четене. Защо?

Оказва се, че родителите са лоши обучители по четене.

„Нямате представа какво вършите.”, обръща се Уилингъм към родителите като цяло. „Ако детето се сблъска с истинска трудност, има голяма вероятност в училище да си помисли: „Четене? О, това е досадното занимание, с което ме тормозят мама и татко, а аз не го схващам, затова и не го харесвам особено.” В този случай учителят трябва да се опита да преодолее първоначалния негативен опит на детето ви.”

Когато ние, родителите, насочим вниманието си към преподаване на умението да четеш сам, което децата усвояват в даден момент, пропускаме по-важното си задължение – да ги научим да обичат четенето. Именно четенето за удоволствие е факторът, от който зависи развитието на функционалната грамотност. И то е много повече от умението да четеш самостоятелно.

Ето и няколко идеи, вдъхновени от книгата на Уилингъм:

Четете богати на информация текстове

Родителите и учителите са склонни да мислят за процеса на учене като за отделни блокчета. Когато децата са малки – около 4-, 5-, 6-годишни – ги учим как да „декодират” думите. И едва в четвърти/пети клас преминаваме към разбиране на текста. Според Уилингъм, тогава е прекалено късно.

„Декодирането и разбирането не са едно и също нещо. Има моменти, в които четеш текста на глас, но не разбираш какво четеш.”

В по-горните класове на основното училище, когато текстовете стават по-сложни, разбирането става по-сложно. Вместо това трябва да мислим за децата си като за цялостни читатели от самото начало. В своя статия за New York Times Уилингъм пише, че „разбирането е тясно преплетено със знанието”. Той предлага родителите да оставят обучението на учителите и просто да четат с децата си. Да четат често. Да четат навсякъде. Да четат за забавление. Да четат художествени книги. Да четат нехудожествени книги. Да изследват различни теми. По правило текстовете в началните класове са простички като съдържание. За децата е по-лесно да се потопят в по-сложна информация и сюжети, когато им четете, отколкото когато четат сами. Затова е важно да продължавате да го правите в съответствие с естественото им любопитство.

Четете целенасочено

Децата познават, когато родителят се преструва на учител. Според Уилингъм родителите могат да помогнат на децата с четенето, като се възползват от ситуации, в които то е от практическа полза. „У дома имахме период, в който най-малката ми дъщеря смяташе за изключително забавно да я караме да си почиства стаята като записваме всяка задача на листче.”

Други подобни идеи: Пишете заедно списъците за пазаруване. Или прочитайте графика със задачи за деня. Уилингъм споделя: „Когато сте в колата, можете да кажете на детето: „Търся улица Патрик. Ще ми помогнеш ли да я намеря?” или „Да видим колко букви Т ще забележим.”

По неговите думи родителите вече правят чудесни неща, като да четат римувани стихчета, които предлагат игра с различните звуци.

Превърнете четенето в семейна ценност

В крайна сметка самите родители трябва да обичат четенето, за да възпитат децата си в любов към него. Както казва Уилингъм, родителите трябва да „определят четенето като портал към удоволствието.” Изследвания показват, че родители, които считат четенето за забавно, отглеждат по-четящи деца от тези, за които четенето е просто академично умение.

Става въпрос за възприемането на светоглед на любопитство.

„Задавайте въпроси на децата,” казва Уилингъм. „Ако непрекъснато казвате на децата какво да правят, ги оставяте с убеждението, че речта се използва, за да кажеш своите мисли на другите. Но ако задавате въпроси, им показвате, че речта е за изследване на света.”

Ползите за децата при всички случаи са много отвъд умението да декодираш символи и да ги превръщаш в думи.