Декември, сънищата и мечтите

Има ме само, защото ти ме поиска.“ – казва по някое време Кралят на своя приятел. И аз вярвам, че всеки има такъв крал, скрит зад етажерката. Въпросът е дали ще поискаме да го допуснем в нашия свят…

Декември, крал

Малкият крал Декември е голям „почти колкото показалец“, обича желирани мечета и държи сънищата си подредени в кутии. В неговата страна хората се раждат големи и колкото повече остаряват, толкова повече се смаляват. Или, казано по друг начин – в страната на крал Декември детството е в края на живота. Другият главен герой работи в канцелария и се „занимава с действителността“. Когато е тъжен, той обикаля из града и се радва, ако вали, защото тогава може да гледа отражението си в локвите и да се чувства по-малко самотен.

Една сутрин, в която на крал Декември му е много скучно, а мъжът има почивен ден, те двамата излизат на разходка. Крал Декември иска да види дали навън е хубаво. Скрит в малкия джоб на сакото, миниатюрният владетел се наслаждава на околния свят, а чиновникът обяснява всичко, което вижда по пътя. После започват да си говорят за хората, покрай които минават. Крал Декември изумява приятеля си със своите разкрития за живота на стареца, разхождащ пудел на каишка, за онзи друг мъж с черни очила и шапка с широка периферия и за един поет, който регулира уличното движение.

Но какво е приказка без дракони? Един „огромен грозен дракон“, движещ се между колите, бива забелязан само от двамата герои. Какво всъщност прави дракона в тази приказка си има много логично обяснение и то е свързано с онова усещане, когато чувстваш, че „нещо ти пречи по пътя“…Но не е честно да разкривам мъдрите приказки на краля.

В „Малкият крал Декември“ на Аксел Хаке (изд. „Лабиринт“) има още: споделени сънища, развихрено въображение, съзерцаване на звездите и цитати от Шекспир. Приказки за това какво е да си безсмъртен, за страха от старостта, за онова чувство да се чудиш какво има зад стената на съседите ти.

„За какво ти е да гледаш зад стените, просто си представи какво има зад тях. Защо не седнеш, не затвориш очи и не измислиш сам как изглежда един свят? Като малък си го можел дори с отворени очи. Забравил ли си? Защо си го забравил?“ – пита кралят.

Това, което мен лично най-много ме впечатли, беше историята как всъщност се раждат хората в света на крал Декември: „Кралят и кралицата трябва да се прегърнат на един балкон, много силно да се прегърнат, после да затворят очи и да скочат долу. Когато стигнат долу, ако са се прегърнали достатъчно здраво, земята ще поддаде като трамплин и те ще отскочат до небето, ще свалят една звезда и ще я сложат в леглото. А на сутринта тя ще се събуди и ще бъде някой от нас.“

Красиво, нали?

Как завършва това приключение и дали всичко не е плод на фантазия, или може би сън? Разберете сами. Защото “Малкият Крал Декември“ е едно истинско книжно бижу за малки и големи ценители. Твърди корици, прекрасни илюстрации от Михаел Сова и мъдри думи – всичко това прави книгата прекрасен коледен подарък.

Автор: Милена Трендафилова