След като преди време ви срещнахме с Камил („За Камил, който вижда с ръце“), време е да ви запознаем с няколко други момченца. Те също са различни едно от друго, като това им носи както предимства, така и недостатъци. Това са Боби, брат му Матей и приятелят му Тони от „Късмет“ на Лорънс Шимел (изд. „Точица“).
Не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, защото…
Какво ще откриете в книгата?
Боби обича да ходи на гости на Тони. Двамата играят лудешки, разхвърлят, похапват, после се завръщат към играта. В дома на Боби това не е възможно. У тях цари ред и всичко трябва да е винаги на мястото си. Ала не бързайте да обвинявате майка му в прекомерна изрядност и строгост. Необходимостта от добре поддържан ред идва от обстоятелството, че брат му Матей е незрящ. За да се ориентира в дома им и да се справя в кухнята, банята или детската стая, той трябва да намира всяка вещ на точно определено място.
Хубаво е да си Тони, защото той си има игуана и стая само за себе си. Късметлия!
Хубаво е и да си Матей, защото той може да чете на тъмно с помощта на ръцете си и си има собствено куче и забележителна памет. Какъв късмет е и това!
Но май е хубаво и да си просто Боби, защото той си има брат с невероятно въображение, както и верен най-добър приятел!
Прочит под лупа
Историята в “Късмет” наглед е семпла. Под повърхността, обаче, по деликатен начин са засегнати сериозни теми, някои от които трудни за преглъщане дори и от възрастните.
Тревата в чуждия двор е винаги по-зелена…или поне така ни изглежда. Завистта е силно чувство, способно да замъгли трезвата ни мисъл, да ни накара да намразим някого и да се впуснем в необмислени постъпки.
За децата завистта е още по-горчив хап. Винаги някой има нещо в повече – по-готин брат/сестра, самостоятелна стая, домашен любимец, нови дрехи, маркови маратонки, играчки от рекламите и какво ли още не. В днешния консуматорски свят, да имаш колкото другите е особено значимо, ала рядко се замисляме, че това си има цена. Тони няма брат и вечер е сам, Матей не вижда цветовете, а Боби трябва да се съобразява с правилата вкъщи.
Оказва се, че късметът е спорен въпрос.
Почти между другото е представен незрящият Матей. В никакъв случай небрежно, а по-скоро наред с всичко, защото и той е дете като останалите, ни повече, ни по-малко. Той обаче се ориентира не по формите и цветовете, а помни брой стъпки и стъпала, изостря слуха си, за да долови какво се случва около него. А където не успява да се справи сам, разчита на кучето си Роко.
Илюстрациите на Хуан Камило Майорга са грабващи със своята простота, решени са в няколко на брой цвята и наподобяват детски рисунки. Интригуващ е черният разтвор, който пресъздава ума на Матей и способността му да слуша внимателно. В оригиналното издание на книгата тук има и текст, „изписан“ с брайлова азбука. За съжаление, у нас това е почти невъзможно да бъде направено поради високата стойност на подобна поръчка. Колко ли струва да се направи и отпечата цяла книга за незрящи деца? А ако не е една, а по различни теми, различни жанрове, за всички възрасти? Оказва се, че тъмнината далеч не е само липса на светлина.
Теми за разговор
- Какво значи да имаш късмет? Нека детето даде примери за негови приятелчета с късмет.
- А какво прави него самото късметлия?
- Със сигурност приятелчетата му имат различни семейства и се радват на различни придобивки или умения. С какво се отличава вашето дете?
- Разкажете му защо са необходими кучета на незрящите хора – какви породи могат да бъдат, какви правила (не) важат за тях.
- Покажете им брайлов текст. Такъв може да бъде открит на опаковките на лекарствата.
„Късмет“ е мила история за братската обич и приятелството, за различията, завистта, но и радостта да не бъдем еднакви. Насладете й се!
