Какво значи да си „супер“?
Супергероите са….ами, супер. Атлетични, красиви, харизматични, умни, смели, силни. Та нима всяко дете не си мечтае да бъде Супермен, Спайдърмен или друг вид „мен“! Но какво се случва, когато това „мен“ е по-скоро невзрачно и лишено от изпъкнали мускули, златист перчем и ослепителна усмивка? Е, тогава просто нямаш шанс да си супер, ще кажат някои. Ала това не е съвсем така и един нетипичен герои идва, за да го докаже.
Запознайте се със закръгления, плешив и комичен „Суперкартоф“. Него не можете да извикате със знака на Батман в небето, а с логото на изд. „Мармот“. Когато дойде обаче, ще ви спаси от скуката и кривото настроение, защото Суперкартоф винаги успява да се забърка в невъобразими каши. За две от тях ще научите от „Суперкартоф“ и „Суперкартоф. Зорт III, извънземният цар“.
„Суперкартоф“
Всъщност историята започва доста предвидимо. Имаме Супермакс със златист перчем, здрави мускули и сияйна усмивка. Една вечер го викат на помощ, тъй като небезивестният Доктор Злостник е откраднал рядко произведение на изкуството. Това, което Супермакс не знае, е, че кражбата е капан. Доктор Злостник успява да плени героя и да го превърне в картоф. Разбира се, Супермакс е съкрушен. Но след като посвещава няколко часа плач на изгубената си красота, той открива, че е все така силен и надарен с необичайни сили, както преди.
„Но има нещо, което Доктор Злостник не знае, и то е, че Супермакс, макар и картоф, не е някаква си обикновена грудка. Той е Суперкартоф.“
Не се тревожете, в крайна сметка злодеят е заловен на сигурно място, а нашият а ла Хъмпти-Дъмпти герой приема нещата такива, каквито са.
„Суперкартоф. Зорт III, извънземният цар“
Проблемът обаче е, че Суперкартоф привлича бедите като магнит. Така например, както си лети в небето, се натъква на извънземно летящо превозно средство, управлявано от слузестия цар Зорт III. Охлюподобният злосторник събира в клетки жители от различни планети и сега идва, за да попълни колекцията си с един землянин. Първото живо същество, изпречило се пред погледа му, е Суперкартоф и Зорт III доволен го прибира при другите си „експонати“.
Ала смелият кореноплод няма намерение да се предава. Скоро намира решение и успява да освободи както себе си, така и другите затворници. Както се казва – всичко е добре, когато свършва добре. Само че докога ли?
Комиксите за приключенията на Суперкартоф са чудесни за лятната ваканция, когато децата търсят нещо неангажиращо и весело. Илюстрациите на Артур Лаперла и свежото му чувство за хумор (уловено в превода на Елица Попова) ще ги размеят, а и ще ги уверят, че всеки може да бъде супергерой, стига да не се предава. Затова поставяме началото на въображаемите битки с дървени мечове, развятото наметало от маминия шал и безкрайния брой спасени (буболечешки и котешки) животи от опасност!
Аз пък ще завърша с цитат:
„Тук свършва приключението на Суперкартоф. Но бъдете спокойни – ще има още!“
Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.
