Как четат бащите? – Атанас Дянков

Четенето е един от начините за изграждане на здрава връзка между родители и деца и не трябва да е задължение/привилегия само на майките. В рубриката „Как четат бащите?“ четящите бащи споделят повече за читателските си навици и семейните ритуали, свързани с детските книги.

Атанас Дянков е електроинженер по професия, родител на две момчета и член на Обществения съвет към 5. ОУ „Митьо Станев“ в Стара Загора. Обича да чете книги, да гледа филми и различни театрални постановки, да слуша хубава музика, включително да ходи и по концерти. Следи с интерес мачовете по тенис и волейбол. Споделя, че харесва всички цветове и особено есенната горска премяна, а също обича да кара колело и да играе федербал и футбол с момчетата. Разходките в планината, където всеки е готов да помогне на човек в беда, зареждат Атанас с положителна енергия. Те му дават надежда, че можем да изградим едно общество на базата на толерантността и взаимопомощта.

Обичаше ли да четеш като малък?

Сега връщайки лентата назад осъзнавам какво е направил дядо ми за мен, когато ми четеше приказки от старите книги. Когато започнах да чета сам, открих библиотеката на село; там открих вълшебния свят на книгите. В периода на израстването ми четях различни заглавия – криминални, на издателство „Христо Г. Данов“; Сидни Шелдън; Артър Хейли; Джеймс Харли Чейс; поредицата „Ласитър“; Карл Май; Артър Конан Дойл; Александър Дюма –  баща; Жорж Симеон; Стивън Кинг и други. В последните години чета основно български автори, харесват ми също Харуки Мураками и Уилям Уортън. Много трудно е, когато са минали толкова години, да посочиш отделни автори, по-скоро всяка книга обогатява с различното виждане на автора за живота и историята, която се разказва.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Ян Бибиян, Синдбад мореплавателя, Шерлок Холмс, инспектор Мегре и много други. Сега много харесвам Франклин, където по интересен начин се показват на децата истинските ценности.

Наказвали ли са те заради книга?

Баща ми поощряваше интереса ми към книгите, не помня случай да съм наказван заради тях.

Баща ти четеше ли ти?

Да, но най-много ми четеше дядо ми Атанас. Обичаше да ми разказва различни истории, които увлекателно ми показваха колко е важно да има хармония във взаимоотношенията между хората, човек да бъде честен и любознателен. Но баща ми постоянно повтаряше, че без труд и постоянство не можем да успеем в живота; че трябват усилия, ако искаме да постигнем целите си и да живеем достойно.  

А ти четеш ли на децата си и ако да – колко често?

На големия ми син Григор започнах да му чета от бебе, може би когато беше на 6 месеца, винаги преди сън, но и през деня когато не съм на работа. Първо с книжките за „гризкане“ и от дебел картон. На малкия, Виктор, освен книжките от бати, чета и от новите детски заглавия, които са с много красиви илюстрации. Когато беше по-малък, не заспиваше, без да му прочета приказки, най-малко две. Много харесваше и музикалните книжки със звуци на животни. И двамата ми сина много харесваха детското списание „Бърборино“. Но най-много им харесваше, когато измислях собствени истории.

Преправял ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

На децата това най-много им харесваше. Винаги е било забавно, когато тати ръмжи като мечка или когато кукурига като петел. Имаше приказка за една череша, в която детенце беше събудено от различни животни и от звуците на телевизора на баба Дара. Много се харесваше на малкия ми син Виктор и често включвахме при прочита й плюшените животни, като пресъздавахме героите от приказките.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

И двете – класически приказки на български и чужди автори с красива илюстрация, които съм чел като малък. От модерните приказки оставам детето да си хареса, най-често взимаме книги, свързани с детските филми, които е видял на кино или по телевизията. Често му купувам книжки, които са ми харесали или съм чел за тях. Според мен българските народни приказки, както и приказките с поука, са много полезни за децата, за да разберат различните ценности, но разказани увлекателно.

„За“ или „против“ класическите приказки и защо?

Има много хубави класически произведения, които учат малките на различни добродетели – например приказката за „Малката кибритопродавачка“, „Новите дрехи на царя“ и др. Много е интересно, когато приказките се представят чрез театъра.

При подбора на книги за четене, откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Много ми помага това, което съм чел от моето детство, но разчитам на консултация от продавачите в книжарницата, както и на библиотекарите. В последните години разчитам и на представянето на книгите в интернет. Децата предпочитат, когато са малки, красивите илюстрации или за герои от анимационни филми, а по-големите искат книги, свързани с герои, видени по телевизията, свързани с някоя компютърна игра, от интернет или препоръчани от приятели.

Имате ли специални читателски ритуали с децата ти?

Когато бяха малки, преди лягане винаги четях приказки, и то повече от една. Всеки месец купувахме детски списания и книжки, подробно разглеждахме и правехме различните игри и хартиени модели.

Какви слушатели бяха децата ти?

По-скоро активни слушатели, които изразяват мнение за героите, следят историята и имат отговори на въпросите, свързани с произведението. Но е имало и вечери, когато са заспивали по средата на приказката.

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Ще разкажа за последното такова посещение. С малкия ми син бяхме на село и посетихме библиотеката, там предоставих възможността той сам да хареса книжки, с които после много се забавлявахме, като направихме четене на открито в двора на къщата.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Изграждането на читателски навици е постоянен процес, който трябва да се подхранва и възпитава още от най-ранна детска възраст с личния пример на бащата. Много важно е, особено за момчетата, да копират положителния модел, да подражават на четящия родител. По този начин се посява семето на грамотността и се полага една стабилна основа за пълноценно развитие.

Коя книга четете в момента – ти и децата ти?

В момента чета две книги – „Татко“ на Уилям Уортън и „Чудовището“ на Владимир Зарев. Малкият ми син през ваканцията прочете новата книга на Радостина Николова, „Шантавия до шия“.  А батко му се спря на Стивън Кинг и „Тъмната половина“.

Коя е книгата, която сте прочели 123456 милиона пъти?

„Приказки от хиляда и една нощ“, известни също като „Приказки на Шехерезада“. Български народни приказки, приказки от Ханс Кристиян Андерсен и Братя Грим. Както и любимата ми книга от детството – сборника с руски народни приказки „Дядо Иван разказва“.

Важна ли е за теб илюстрацията в детските книги, които четеш с детето си?

Илюстрацията е съществена част от детската книга, чрез която авторът пресъздава историята по по-ясен за децата начин. Тя помага на децата да се научат да преразказват.

Какво ще кажеш на бащите, които не четат на децата си?

За да пораснат децата ни щастливи, едно от условията е да живеят в спокойна и подкрепяща среда. Четенето на книги от бащата е начин да изразим любовта към децата си, показвайки им знанията и поуките, които дават книгите. Децата усещат, когато сме искрени и отдадени – това е достатъчно да ги запали към литературата и това да остане за цял живот, а както знаем, „четенето е най-доброто учение“.