„Явора“ – топла приказка за децата и техния свят
Преди време у дома се появи книжката Maple на Лори Никълс. Чудесното издание се хареса не само на мен, но и на сина ми, който обикновено отхвърля категорично четива на чужд език. Двамата препрочитахме историята за малкото момиченце ден след ден, наслаждавахме се на илюстрациите и се разтапяхме от топлината, с която е изпълнена приказката. Никога не би ми хрумнало, че тази книга може да излезе на български език, защото имената на героите – Мейпъл и Уилоу (в буквален превод – клен и върба), са дълбоко свързани с илюстрациите – отличителна черта на картинните книги.
Радостина Николова, писател и собственик на изд. „Мармот“, умее да прави книжни магии. Тя не само вдъхновява децата да четат, но и успява да осъществи идеите си. Влюбена в Maple, издателката прави проучване и установява, че кленът всъщност е явор. Така всичко си идва по местата.
„Някога, когато беше още невидимо гъделче в корема на мама, родителите й посадиха дръвче в нейна чест. И въпреки че Ема, Мария, Елена, Лили и Криси са все хубави имена… Явора й беше тъкмо по мярка.“
Докато малката Явора расте, с нея расте и дървото й. Тя често играе около него, а то няма нищо против приятелката му да пее и танцува, да го имитира и дори да го замеря със снежни топки. Зиме и лете двамата са неразделни.
Един ден Явора открива голяма изненада – ново дръвче краси двора.
Следва и една още по-голяма изненада! Сестричката на Явора се появява и момиченцето се старае да бъде добра кака: дава на мъничето шапката си, ако му е студено; дава му играчките си, ако е тъжно. Понякога успокояването просто не работи и малкото бебче плаче. Тогава Явора води сестра си на двора и двете лягат под сянката на порасналия явор, а клоните му танцуват за тях двете – Явора и Калина.
Историята, измислена и нарисувана от американката Лори Никълс, е трогателна и нежна. Тя докосва деца и възрастни по деликатен начин, разказва наглед обикновена семейна история, в която е вплетена интересна традиция – да се засажда дърво за всяко от децата в семейството. Малката Явора е типично хлапе – понякога шумно, доста игриво и любвеобилно. За възрастните дърветата може и да не стават за приятели, но децата умеят да намират общи интереси с одушевени и неодушевени предмети, с въображаеми приятели или с такива, чиито корени са здраво свързани със земята.
Типична картинна книга, „Явора“ (изд. „Мармот“) съдържа малко текст, но много смисъл. Той е скрит в илюстрациите, които се „отключват“ чрез текста, а после ни повеждат отвъд историята на момиченцето и неговото дърво. Книгата е с твърди корици и симпатичен квадратен формат, хартията е плътна и приятна на допир (това също има значение за развитието на читателския интерес :)), избраният шрифт също е много подходящ – чудесно издание, което в някои отношения надминава оригинала.
Ето и една интересна история около издаването на книгата и упоритостта на издателката Радостина Николова…
Сестричката на Явора в оригиналната история се казва Willow – Върбица. Макар името да си е съвсем чудесно, не са много момичетата, които днес носят такова име в България. Затова пък Калина е често срещано, дошло от дървото калина. А и Явора и Калина звучат по-хармонично, нали? За да намери решение на казуса с името на малката сестра, Радостина Николова предлага на художничката Лори Никълс да нарисува малко дръвче калина, което да бъде поставено в края на книжката, издадена у нас. Ето го и резултата:
С Даниел прочетохме книгата в проект „Експериментът“. Много му хареса как звучи в превод на български – сега дори е още по-доволен, защото още една от книгите, които харесва, ще четем на роден език. Препоръчвам горещо за малки Явори и Калини, за настоящи и бъдещи каки, а и за всеки любител на красивите и уютни детски истории!